За да плододава редовно, се нуждае от достатъчно светлина

05-02-2008 г. Плодовете на лешниците се използват като храна на човека още от дълбока древност. Лешниковите ядки се ценят поради високите вкусови, хранителни и лечебни свойства. Те са богати на мазнини (60-70 на сто), белтъчини (16-21 на сто), фосфатиди (0,4 на сто), минерални соли и витамини. Използват се в сурово състояние печени, в сладкарството и производството на ликьори. Въпреки, че в нашата страна има много благоприятни условия за отглеждане на лешника, той е слабо разпространен. Отглежда се основно в любителските градини и в горския фонд. Това е най-рано цъфтящият овощен вид, формиращ отделно мъжки и женски цветове на едно растение, които имат голяма продължителност на цъфтеж. Тази биологична особеност прави лешника уникален - от цъфтежа до оплождането му минават около 6 месеца. Опрашването е анемофилно, т.е. от вятъра. Повечето лешникови сортове са самостерилни и изискват чуждо опрашване. Освен за плодове, лешникът може да се отглежда и като декоративно растение от отбрани за тази цел форми. Лешникът се среща повече като храстовидно растение, но може да се формира и като дървовидно, когато е присадено на дървовиден лешник. При храстовидните форми плододаването започва на 5-та-6-та година от засаждането, а при присадените върху дървовиден лешник - на 2-та-3-та година. При подходящи условия на отглеждане лешникът дава оптимални добиви в продължение на 15-20 години. За да се удължи плододаващият период след тази възраст, се налагат резитби за подмладяване на плододаващата дървесина. Лешникът е студоустойчиво растение При нашите климатични условия, при лешника не се наблюдават повреди от зимни студове, както и измръзване на цветове. Когато растенията са в покой (през зимата), понасят ниски температури до минус 25-30?С. За да се развива и плододава, лешникът изисква достатъчно почвена и атмосферна влажност, поради което най-добре вирее в крайбрежните ивици на моретата и реките, на умерено плодородни, леки песъкливо-глинести и влажни почви. Неподходящи са лошо дренираните, много леките и много тежки почви. Лешникът не е взискателен към почвената реакция и успешно може да се отглежда на почви с рН от 5 до 8. В районите, където не се чувства влиянието на водни басейни, е необходимо да се осигуряват поне 2-3 поливки през вегетацията. Оптималната надморска височина за лешника е до 600 м. Единственият каприз на културата е, че е светлолюбиво растение и при силно сгъстяване на насажденията плододаването силно намалява и се изнася в периферията на короната. Но този каприз може да бъде преодолян, като се съобразите с разстоянията на засаждане. Схеми на засаждане Разстоянията на засаждане при лешника зависят от избраната формировка. При храстовидно отглеждане от вкоренени издънки те са 5-6 м между редовете и 4 м в реда. При едностъблено отглеждане на облагородени фиданки от дървовиден лешник разстоянията между редовете са 5 м, а вътре в реда 3,5 м. На по-богати почви междуредовите разстояния се увеличават с 1 м. След засаждане едностъблените растения се съкращават на височина около 80 см., а храстовидните - на 5-6 пъпки от повърхността на почвата. Когато при последните се засаждат 2-3-годишни растения, те се съкращават на около 10 см от нивото на почвената повърхност. При едностъблените растения редовно се премахват издънките както от основата на стъблото, така и от кореновата система. На храстовидните форми през първите 2-3 години от засаждането резитба не се прилага. Целта е по-бързо да се оформи храстът. В периода на плододаване редовната резитба е задължителна. Тя се състои в просветляване и премахване на силно застарели стъбла. Агротехническите мерки за отглеждане на дърветата са както при останалите дървесни овощни видове.