Време е да попълните празните места в лозето

07-10-2003 г.С течение на годините все по някаква причина отделни главини в лозето загиват и тяхното място остава празно, добивът на грозде намалява. За да се справят с тази неприятност, стопаните често прибягват до попълване на празните места с облагородени или необлагородени вкоренени лозички. Този начин не е ефективен, защото новозасадените лози обикновено загиват, потиснати от старите. С успех може да се използва само в младо лозе до тригодишна възраст. Начинът за попълване на плододаващите лозя е отводът. Наричат го още далдарма или поведеница. Отводите може да бъдат зрели пръчки или зелени леторасти, които се полагат в почвата така, че да пуснат корени. Обикновено се използват зрели пръчки по време на зимната резитба, но най-добре е това да се прави през есента. По това време се извършва и резитбата в районите с опасно ниски зимни температури и лозите се загребват, за да бъдат предпазени от измръзване. Дори и в районите, където тази мярка не се налага, по-добре е да се използва есента, защото почвата поема влагата от зимните валежи, сляга се, корените започват да се образуват още при първа възможност и винаги може да се очаква по-добро вкореняване. Ето как се постъпва: От мястото на загиналата лоза до съседната жива изкопавате канавка, дълбока 30-40 см и толкова широка. На дъното й разхвърляте 1-2 кофи прегорял оборски тор и чрез накопаване го размесвате с почвата. От здравата лоза избирате хубава дълга пръчка, която ще стигне до мястото на загиналата. Почиствате я от колтуци, мустаци и всички зимни очи до мястото, което няма да заравяте. После я извивате внимателно и я полагате по дъното на канавката, където я прикрепвате с дървени чаталчета или с по-едри бучки пръст. На мястото на загиналата лоза я извивате вертикално и привързвате към колче. След това заравяте отвода, а останалата на повърхността вертикална част от пръчката режете на две очи (виж фигурата). От тях ще покарат два летораста и вие ще формирате новата лоза по избрания начин. Тя трябва да остане винаги свързана със старата, т. е. отводът не се прерязва, докато съществува лозето. (от в. Фермер новият)