Дигитален дерматит при говедата - лечебно-профилактични мерки

23-01-2008 г. Терапията при дигитален дерматит е индивидуална и групова. В зависимост от това се избират различни лечебни способи и схеми. Преди да се предприеме и планува определена процедура, трябва да стане ясно дали са засегнати единични животни или болестта е стаден проблем. Това налага индивидуален преглед на всяка крава. Ако терапията не е системна и целенасочена, е голям рискът някои животни да бъдат пропуснати. При масово разпространение се третира цялото стадо. Дезинфекционни бани на копитата. Използват се за групово третиране. Извършва се на обща площадка. Съществуваща традиция е при копитни болести крайниците да се потапят в дезинфекционни разтвори - на меден сулфат (син камък) и/или формалин. Третирането на откритата рана (макар и хронична) със споменатите дразнещи разтвори предизвиква защитна реакция, раздразване и възпаление на тъканите. Едва ли в тези случаи може да се очаква, че впоследствие ще бъде образуван нов, здрав и пълноценно функциониращ епител. Сравнително по-поносимо средство за борба с копитните заболявания е дезинфекционната баня с разтвор на гасена вар. Както е известно, варта потиска развитието на плесени, вируси и гъбички. Тази терапия обаче се препоръчва само с профилактична цел, тъй като при вече засегнати животни липсва търсеният ефект. Сама по себе си варта не е лечебно средство. Даже напротив, тя предизвиква дехидратация (изсъхване) на междуклетъчната тъканна субстанция. Защо като цяло дезинфекционните бани не дават очаквания желан резултат? Често отворените кожни лезии са гнойно инфектирани. Приложеното средство не може да влезе в директен контакт със засегнатите по-дълбоки слоеве. Друга причина за незадоволителния терапевтичен ефект на “копитните бани" е, че често препоръчваните в практиката средства не притежават достатъчно силен бактерициден ефект (убиващ микробите). Освен това не винаги се контролира строго дали коритата са достатъчно дълбоки и дали разтворът не е вече силно замърсен, което налага подмяната му. Така вместо лечебен, ефектът от банята се изразява в по-нататъшно разпространение на заболяването. Ако промивката се извършва по време на доене, то тогава вътрешните части на междукопитната цепка не могат да бъдат достигнати от лечебното средство. При това не трябва да се забравя, че в говедовъдната практика с малко изключения дезинфекционните бани се прилагат главно с профилактична, а не с лечебна цел. Възниква един много важен въпрос - дали въобще в здрави стада трябва да се прилагат “копитните вани" ? Европейската програма "Lame cow" (“куца крава") дава ясен и категоричен отговор - във ферми, в които те са редовна практика, животните страдат 4 пъти по-често от копитни заболявания. Съществува едно изключение. Ако в едно стадо са засегнати повече от 20 на сто от животните, тогава се приема, че състоянието е критично, налага се незабавна групова терапия. Тъй като поетапното обслужване на всяко животно изисква много време законът разрешава антибиотичната баня за копитата, при която се обработват едновременно всички крави. По този начин се ограничава бързото по-мащабно разпространение на дигиталния дерматит, без обаче да се постига осезаем лечебен ефект. Дезинфекционната баня може да се приложи успоредно с или след индивидуалната обработка на всяка крава. За да се извърши тя, е необходима подготовка и спазване на определени правила. Първо - диагнозата трябва да е потвърдена със сигурност. Също така се изисква писмено потвърждение и предписание от ветеринарен лекар за съществуващата необходимост от този вид терапия (предвид разпространението на болестта). При извършване на самите дезинфекционни бани е важно да се спазват определени правила. Коритата трябва да са дълги 2-3 метра, така че животните да стъпят в тях поне двукратно с всеки крайник. Да не се допуска отделни крави да зобикалят антимикробната процедура. Дълбочината на площадката трябва да е минимум 15 сантиметра. Необходимо е да се контролира постоянно нивото на течността. Не трябва да се допуска в никакъв случай животните да поглъщат част от разтвора, т. е. те трябва да са предварително напоени. За по-сигурно е необходимо да се вземат млечни проби, за да се проконтролира дали млякото не съдържа антибиотици или други инхибиращи вещества. При масово разпространение на болестта ветеринарният лекар е този, който може да предпише специални антибиотични прахове (съдържащи линкомицин, тетрациклин), които по принцип не са предназначени за употреба при крави. От в. Гласът на фермера