По-голямата част от зеленчуковите култури се отглеждат чрез разсад. По този начин беритбите започват по-рано и продължават по-дълго, а площите се използват по-интензивно. Доскоро най-използваното култивационно съоръжение за отглеждане на зеленчуков разсад беше едноскатният парник, поради обстоятелството, че той се изгражда сравнително бързо от лесно достъпни материали. Друго широко разпространено култивационно съоръжение, което е с просто устройство и е лесно за изграждане, е тунелообразното полиетиленово покритие, но поради по-голямата топлопроводимост на полиетилена се налага използването им при температури около 0°С и при по-студоустойчиви култури или за по-късно пикиране на топлолюбивите.
Топлинният режим в полиетиленовите култивационни съоръжения може да се подобри значително, ако преди изграждането им се изкопае трап и се напълни с биотопливо, както при парниците. Най-често биотопливото се приготвя от оборски тор и слама, които се смесват много добре и се навлажняват до около 65 процента. За биотопливо при по-хладолюбиви култури и за производството на по-късен разсад може да се използва и само слама, но за да се загрее тя предварително трябва да се навлажни и смеси с минерални торове - 3-4 кг амониев нитрат и 1 кг суперфосфат на 1 тон суха слама. При използването на смес от оборски тор и слама, те могат да бъдат наредени и на отделни редуващи се слоеве. При условие, че торът е много влажен, се прибавя суха слама; ако е прекалено сух, сламата се навлажнява. Тази смес се събира на купчини (без да се притъпква) с широчина в основата около 2-3 м, височина около 1,5 м и дължина в зависимост от дължината на култивационното съоръжение. В рамките на 6-8 дни биотопливото повишава температурата си до 70°С и тогава се преминава към зареждане на парниците.
Препоръчително е парникът да се зареди с предварително загрятото биотопливо в по-топло и тихо време. Изсипаната в трапа смес се разрохква добре и се разтръсква, за да стане по-рехав и се нарежда равномерно на пластове със съвсем леко притъпкване с подходящ инструмент. Дебелината на слоя биотопливо зависи от температурните изисквания на конкретната култура и срока, в който се използва. При необходимост от поддържането на по-умерена температура за по-дълъг период от време, сместа се притъпква по-силно, а при нужда от по-висока първоначална температура - по-слабо. Парниците, които се подготвят през февруари, се зареждат с 30-50 см слой от биогориво, а тези, подготвяни през март - с пласт с дебелина 15-30 см. Преди да се пристъпи към засяването или пикирането върху повърхността на биотопливото се насипва 10-15 см торопочвена смес, приготвена от 1-2 части почва и 3 части добре разложен оборски тор. Към тази смес може да се добавят и минерални торове.
Култивационното съоръжение, заредено с биотопливо, се покрива с рамки или рогозки и остава покрит няколко дни, докато почвата се затопли и температурата стане сравнително постоянна, след което може да се пристъпи към използването му. За повечето райони в страната слоят на биотопливото, използвано след 10-15 март не бива да е по-дебел от 15-20 см и не много плътен. По този начин се постига по-бърза ферментация и топлинен ефект, а малко по-късно, когато настъпи по-трайно затопляне на времето, слоят биотопливо изпълнява функцията на топлоизолатор и дренаж. Отопляваните чрез биотопливо култивационни съоръжения могат да запазят топлината си до 50-60 дни след зареждането.
