Въпросът с начина на отглеждане на кравите в световната практика е решен отдавна в полза на свободното държане в открити или полуоткрити постройки. У нас внедряването на тази технология има дълга и мъчителна история. Още в средата на 60-те години бяха направени първите опити в ДЗС с внедряването на свободно групово държане на крави в полуоткрити обори на дебела постеля и доене в зала. Опитите завършиха безславно с обвинението, че са неудачни.
Под напора на развиващата се световна практика в следващите 10 години у нас започнаха нови опити, сега със свободно боксово държане и доене в зала. Положиха се много усилия, но по различни причини и това начинание не тръгна. Затова, когато в края на 70-те години започна масово строителство на нови обори по за 100 и за 200 крави, те бяха направени за вързано държане на кравите и доене с централен млекопровод. Това строителство, направено с железобетон, загроби технологически българското краварство за дълги години и се превърна в едно от сериозните препятствия пред съвременно краварство в нашата страна. За това вече сме споменавали в предишни статии, тук по-скоро бихме искали да изясним по-детайлно причините, за да стигнем до сегашното състояние, когато все още се намираме в плен на страха от свободното държане на кравите и не правим нещо сериозно, за да го превъзмогнем. И нещо по-страшно, нови кравеферми се създават в старите сгради за вързано гледане без технологично преустройство, с което се предрешава тяхната неефективност. Причините, за да стигнем до това състояние, според мен се коренят в колективната система на производство, която пречеше на развитието на индивидуалната отговорност, липсата на мотивация за качествен труд. По тази причина квалификацията на изпълнителските кадри беше ниска. Вързаното отглеждане на кравите много по-добре пасваше на системата на безотговорност. Контролът върху вързаните крави все пак беше осъществим, тъй като конкретният дояч имаше възможност да запомни кравите си. При размер на стадата от 200-300, че и 500 и 1000 крави, толкова колкото бяха тогава фермите, свободното държане внасяше пълен хаос в следенето на заплождането, пресушаването, храненето. Така че свободното държане при практикуваните размери на фермите, съчетано с липсата на мотивация у работниците за квалификация и некачествената техника за почистване и доене, проваляше предварително това ново начинание. И по-важното то оформи негативно отношение у нашите стопани и специалисти към новата форма на обслужване на кравите, която господства по света. За да останем толкова дълго в плен на старите разбирания за гледане, причината е все още неизяснените за специалистите основни предимства и недостатъци на двете технологии, защото те никога не са имали възможност за сравнят двете технологии в нормално действие. Доколкото са виждали или чували, хората са сравнявали с вързаното гледане само подобие на работа при свободните технологии на държане. Ако трябва да бъдем точни в оценката за свободното отглеждане на кравите, наистина те се оказаха неподходящи за колективната форма на стопанисване и справедливо бяха отхвърляни за тогавашните условия. Те може би и сега няма да бъдат подходящи за кооперативните кравеферми, доколкото ръководството и организацията им малко се отличават от тази в някогашните ТКЗС.
Какво показва анализът на двете технологии тогава, когато и двете работят нормално при частни кравеферми със стопанин собственика. Едно изследване, направено в продължение на повече от 10 години в САЩ, гласи:
Предимствата на вързано отглежданите крави са: 1. За всяко крава от стадото могат да се полагат по-лесно индивидуални грижи. 2. Кравите са подредени по-удобно за преглед и обслужване при различните манипулации. 3. През зимата стопанинът обслужва животните на закрито и не е изложен на ниските температури. 4. Кравите с агресивно поведение не създават напрежение в стадото. 5. Разпиляването на фураж е по-малко, отколкото при свободно държане. Предимствата на свободно отглежданите крави са: 1. Стадото крави се обслужва като група освен при доене. 2. Кравите не се блъскат при връзване и отвързване. 3. Разходът на труд по обслужването е много по-малък. 4. Доенето в доилна зала осигурява много по-високо качество на млякото, каквото при централен млекопровод е недостижимо. 5. Нараняванията на ставите и вимето са много по-редки. 6. Разгонените крави се откриват по-лесно. 7. Кравите са по-активни, имат по-добър апетит, поемат повече фураж и развиват по-висока млечност, което компенсира по-голямото разпиляване. 8. Броят на животните в стадото се увеличава по-лесно. 9. Кравите при свободно държане са по-чисти, отколкото вързаните крави. 10. Общата стойност на сградите и съоръженията е по-ниска, отколкото при вързано държане в затворени помещения.
Обобщено казано по основните икономически показатели, които определят ефективността в края на краищата - стойност на капиталовложенията, разход на труд за отглеждането, високо качество на произвежданото мляко (оттук и по-висока цена на продаваното мляко), свободното отглеждане, показва решително предимство и това обяснява защо то се внедрява така масово през последните 50 години в практиката на съвременните кравеферми. В това отношение ние решително изоставаме от съвременния свят и все още недостатъчно е просветата по този важен въпрос на производството на мляко. Възможните варианти на свободно държане на кравите, приложими при нашите условия, ще бъдат разгледани в следващата статия. (от в. Фермер новият)
