27-11-2007 г. Подбраният растителен вид е Черноплодна арония - нетрадиционна култура за природоклиматичните ширини на страната ни. В работата научният колектив се е ползвал от макар и оскъдната публикувана информация в специализирани печатни издания на други български научни експерти. Първият пилотен обект е постановен върху терен, собственост на Милка и Емил Рангелови, където е приложена първата разработена технологична карта, обхващаща, с мотивирана подробност, всеки внедрен земеделски елемент, процес, екипировка и химически средства, описани от научният екип на достъпен език. Приложена е технологична схема за гравитачно напояване. Още на третата година е достигнат и надминат планираният максимален добив - над 10 кг, като при 90 процента от насажденията продукцията е достигнала 13,5 кг. През експерименталния период научните изследвания са насочени към качествения капацитет на почвата за пилотния обект (пробонабиране през април) и на направната поливна вода (годишно две пробонабирания - м.VI и м.VIII) при собствен водоизточниик. Вторият пилотен обект, със собственици Милка и Дойчо Пеневи, е проект на зеленчукова градина с осигуряване на екипировка за капково напояване и с възможности за практически екстремален рефлекс при сезонна промяна на хидродинамичните параметри (дебит), чрез графиране и захранване на компактни модули и осигуряване на пълен поливен обем за 24 часа (поетапно напояване на равномерно разпределени части по терена, при недостатъчен дебит на собствения водоизточник). Освен зеленчуци, градинският терен е обграден от всички страни с борд от малинови насаждения с широчина 1,5 м, като технологията за капково напояване е приложена и при тях. За втория пилотен обект е разработена съответна типова технологична карта. Получените добиви са над оптимално очакваните. Важно е да се отбележи успешното реализиране на високоефективна технология с икономично, но в достатъчна степен оптимизирано оползотворяване на наличния воден ресурс, т.е., винаги проектната стойност за почвена влага и съответна поливна норма да са гарантирани. При това, земеделските стопани могат спокойно да насочат труда си към други земеделски занимания. Трябва да се подчертае, че и при двата пилотни проекта широко са ползвани традиционни познания и практически опит на стопаните. Резултатите от проведените изследвания са наблюдавани за съотношението им спрямо пределните нормативни норми (концентрации) по европейското закнодателство. Цялостната дейност по двата пилотни проекта е представена и дискутирана на научен форум в Института по почвознание "Н.Пушкаров". В заключение може да се резюмират не очевидните предимства на научно-приложните експериментални решения на работния екип, а да се изтъкне необходимостта от тясно сътрудничество на науката със земеделските стопани по места, за да се възстанови доверието в диалога помежду им. От това следва необходимостта от намирането на гъвкави възможности за взаимодействие и съвместна работа в екипи на сътрудници от други институти в системата на НЦАН. Защото бъдещето е на научно-приложните разработки в земеделието.