Зайцевъдството има бъдеще в Плевенска област

26-09-2003 г. На снимката вдясно: Д-р Рейнхард Ханке (в средата), ръководител на проект ФАМАД, представи обстойно пред НП д-р Харалд Киндерман (вдясно) целите и задачите на проекта в Плевенска област. Както “Посредник” вече писа, от 3 септември в София е новият посланик на Германия в България НП д-р Харалд Киндерман. На 24 и 25 септември той направи първата си неофициална обиколка из страната, като първата му спирка в нея беше Плевенска област. Целта е НП Киндерман да се запознае на място с успешно реализирани у нас българо-немски проекти в различни области на стопанската дейност. Два от тези обекти - родителска ферма за зайци от хибрида Цика в Долна Митрополия по програма ФАМАД и Българо-германският център в Плевен - бяха първите две места, които посети новият немски посланик, пише в. Посредник. Капацитетът на зайцефермата в Долна Митрополия е 440 майки или около 20 000-22 000 зайци за разплод на година. В момента около половината от площта на фермата е заета от 200 майки от хибрида Цика. След отварянето на европейските пазари за българското заешко месо Емил Богданов и Валентин Вълов имат готовност да уплътнят тази ферма. А и да направят още една. Д-р Рейнхард Ханке, ръководител на проект ФАМАД, представи обстойно пред НП д-р Харалд Киндерман целите и задачите на проекта “Насърчаване на овощарството и лозарството в България и на земеделието в планински регион Ловеч” (ФАМАД), осъществяван в рамките на българо-германското техническо сътрудничество, тъй като част от лятото на 2001 година към ФАМАД работи подпроект за развитие на зайцевъдството и преработката на заешко месо в Плевенска и в Ловешка област. “На практика ние проведохме проучване преди две години за възможностите за развитие на този отрасъл в Плевенско и в Ловешко, тъй като тук зайцевъдството е известен и предпочитан селскостопански отрасъл за генериране на допълнителни семейни доходи. С проучването беше доказана принципната икономическа ефективност на зайцевъдството. В резултат на това сдружения на зайцевъдите от двата региона решиха поетапно да започнат производство за вътрешния пазар и с увеличаването на производствените капацитети да внедрят стандартите за качество на Европейския съюз. Инициативата на българските зайцевъди беше подкрепена от немското правителство в рамките на Техническото сътрудничество с България. В резултат на това от пролетта на 2002 година реално проектът за насърчаване на зайцевъдството стартира в двете области, като дейностите по него са съобразени и с Националната стратегия за развитие на зайцевъдството в България”, каза пред новия посланик на Германия в България д-р Ханке. В представянето беше изтъкнато, че целевата група на компонентата “Насърчаване на зайцевъдството в Плевенска и в Ловешка област” са земеделски стопани и семейства извън аграрния сектор, които чрез зайцевъдството си осигуряват допълнителен или основен доход. “Непосредствената цел на проекта е земеделските стопани да използват съобразно нуждите си услуги и възможности за консултации и повишаване на квалификацията за постигане на икономически ефективно угояване на зайците”, каза още д-р Рейнхард Ханке. И допълни, че в контекста на глобалната цел на програма ФАМАД се отчита като изключително важна стъпка за постигане на тази цел подпомагането на родителската ферма в Долна Митрополия, тъй като тя ще предоставя на зайцевъдите от региона генетично висококачествен разплоден материал, съобразен с изискванията на преработвателите и с търсенето на вътрешния и на външния пазар. Ръководителят на проект ФАМАД запозна НП Киндерман и с проекта, по който беше подпомогната от немска страна реконструкцията на зайцекланицата в Гулянци. Ще припомним, че въз основа на направената реконструкция кланицата получи лиценз съгласно БДС за преработка на заешко месо. “Известно ни е, че българският пазар за заешко месо е доста ограничен. Затова наша бъдеща цел е да изградим в България такава кланица за зайци, която да получи сертификат за износ на месо в Европейския съюз. По този начин ще се даде възможност да се изнася заешко месо не само от този регион, а и от цялата страна в ЕС, където има действително голям пазар за този вид месо”, каза още д-р Ханке. По време на посещението на немския посланик в родителската ферма в Долна Митрополия стана ясно още, че в рамките на проекта за насърчаване на зайцевъдството е било направено проучване, според което Европейският съюз поема годишно около 30 хиляди тона заешко месо от трети страни. А за България е от съществено значение, че дори съседна Гърция ежегодно внася 8 000 тона прясно заешко месо. Засега този внос е от Франция, но работещите и от българска, и от немска страна по проекта се надяват, че съвсем скоро българските зайцевъди ще могат да задоволяват нуждите на тези пазари. Родителската ферма в Долна Митрополия се стопанисва от Емил Богданов и Валентин Вълов. Тя беше избрана между пет зайцеферми от Плевенска област, кандидатстващи за участие в проект ФАМАД. Двамата собственици бяха съвсем естествено развълнувани, че точно от тяхната ферма започва обиколката си новият посланик на Германия у нас. Но пък и спокойни, защото фермата е изградена по всички изисквания на Европейския съюз. Ето какво казаха те пред в. Посредник: - Приспособиха ли се вече напълно зайците, г-н Богданов? - Да, хибридите, които внесохме от Германия още през април, се приспособиха вече към нашите климатични условия. Ще припомня, че след вноса всичките 300 хибрида бяха в нашата зайцеферма един месец - това е карантинен срок, който ние стриктно спазихме. След това - през май - 70 заека заминаха за демонстрационната ферма в село Деветаки, Ловешко. Останалите - 200 женски и 30 мъжки хибрида Цика - са тук, имаме вече приплоди и към момента във фермата се отглеждат общо около 3 500 заека. Първите приплоди дори бяха много като бройка - 9.4 - 9.5 живородени зайчета, а за приспособяването на прародителите, които внесохме, от Германия изпратиха и два тона фураж. Сега, с български фураж, държим ниво 9 - 9.2 живородени зайчета. Определено мога да кажа, че прирастът е много добър. За 82 до 84 дни животните стигат кланично тегло 2.8 - 3 килограма. - Има ли интерес от страна на зайцевъдите към хибрида, който отглеждате в родителската ферма? - Има интерес, но той е донякъде ограничен. Причината е в свития пазар на заешко месо в България в момента. Смятам, че ако успеем да разработим добре програмата си за работа с търговската мрежа - въпрос, с който се занимаваме вече усилено, ще можем в близко бъдеще да кажем, че фирмата има и добра търговска дейност. - Г-н Вълов, има ли проблеми с реализацията на зайците? - Да, на практика имаме проблеми с реализацията. На този етап не мисля, че в България има зайцевъд, който може да каже, че реализира отгледаните от него зайци без проблем. Цената в момента е ниска. Много от зайцевъдите не са регистрирани по ДДС, което означава, че реалната цена, която те могат да получат по предлаганите у нас схеми, е 2.25 лева. А тази сума за интензивно отглеждане на зайци с концентрирани фуражи е много ниска. Това за зайцевъдите означава, че те работят на границата, под която идва фалитът. - Вие рискувахте, обаче, и положителните резултати от този ваш риск са вече налице. Какви са очакванията ви за развитието на отрасъла в България? - Перспективите, както за нашата ферма, така и за развитие на зайцевъдството у нас, като цяло са добри. Очакваме до месец кланицата за зайци в Стара Загора да получи лиценз за износ на месо на европейските пазари. Вече имаме проведени разговори с тях, те имат желание да работим съвместно. Оценяват качеството на хибрида, който ние отглеждаме в Долна Митрополия. Може би тук е мястото да кажа, че по резултатност при отглеждането и като месодайни качества хибридът Цика е на първо място в европейски мащаб. Остава да изчакаме официалното издаване на лиценза на кланицата, за да започнем да работим с тях.