Да не допуснем ранно пронасяне на гъските

28-08-2007 г. Твърде често към нас се отправят упреци, че в инструкциите за отглеждане на гъски и в специализираните издания сме давали препоръки за ограничаване на храненето на гъските след прекратяване на снасянето на яйца. Те отслабвали и се възстановявали трудно за следващия яйценосен период. От друга страна, получаваме запитвания от стопани как да се справят с ранното пронасяне на гъските им още в началото на есента. През този сезон гъските нямат желание да мътят, голям процент от яйцата са неоплодени. Даже и да бъде преустановено снасянето на яйца по някакъв начин, то се отразява неблагоприятно върху продуктивността през следващия яйценосен период, който започва от началото на февруари. Тъй като носачките от нашите примитивни отродия снасят средно 12-15 яйца, а от подобрените - до 20-25 яйца, това си е загуба за стопаните. Поради тази причина и в резултат на многогодишни опити и наблюдения са установени два периода на хранене и отглеждане на гъските - продуктивен и непродуктивен. При гъските с висока носливост снасянето на яйца се преустановява в края на май, а при местните отродия - до един месец по-рано. Ранното пронасяне се наблюдава най-често при гъските, които се отглеждат затворени в дворове заедно с другите домашни птици (кокошки носачки). Последните се хранят на воля, за да снасят повече яйца. Гъските около тях консумират повече концентриран фураж - над 200-250 г дневно. Съдържанието на повече белтъчни вещества във фуражите допринася за преждевременното им пронасяне - някои в твърде млада възраст и през неподходящ сезон. Ранното пронасяне е вредно за младите 6-7-месечни гъски. Старите гъсоци са все още в полова летаргия, а младите са полово недоразвити и не покриват гъските. Получават се висок процент неоплодени яйца. Препоръчва се старите гъски и младите, навършили 60-70-дневна възраст, да се отглеждат пасищно. Пасищното отглеждане у нас може да продължи до прибирането на царевицата и слънчогледа. Нормално то продължава 4,5-5 месеца. След това, след прибирането на гъските в дворовете, те се хранят със 150 г концентриран фураж (зърно). От края на ноември храненето се подобрява и започва подготовката за следващия яйценосен период, който продължава от 45 до 60 дни. ПАСИЩНО ОТГЛЕЖДАНЕ. Гъските са типични пасищни птици. Те оползотворяват много добре различни треви и техните семена. По този начин се намаляват и разходите по отглеждането им. Организацията на пашата се съобразява с края на яйценосния период и климатичните особености на района. Желателно е тя да продължи до късна есен. Като пасища се използват естествени и изкуствени ливади след коситбата, стърнища, слогове, места със сочни треви край реки и водоеми и други. Предпочитат се пасища с житни треви и детелини. В много страни се използват изкуствени пасища, разделени на 8-10 парцела. На всеки от тях гъските пасат до 4 дни. След това парцелът се окосява, наторява и полива. Възможността за паша се увеличава през май, когато започва коситбата на тревните смески, ливадите и жътвата на първите пролетни култури. След жътвата на нивите остават много зърна, които гъските оползотворяват много добре. В дните, през които гъските се прибират в домовете си с пълни гуши, те не се подхранват. Когато пашата намалее, вечер преди залез слънце им се дава по 60-80 г зърнен фураж - царевица, овес, ечемик или смес от тях. На двора не трябва да има постоянно фураж, защото някои по-стари гъски могат да поведат стадото към двора, за да търсят фураж. Целта на пасищното отглеждане е гъските сами да търсят фураж, а не да чакат наготово. Когато се отглеждат повече гъски по договор, е най-добре да се организира летен лагер край някой водоем на леко засенчено място. Под леки навеси до 1 м над земята се подреждат поилките и хранилките. Гъските се пускат на паша около 6 часа сутринта. При добра паша те се нахранват за 2-3 часа, пият вода, къпят се във водоема и се настаняват на лека сянка за почивка. Гъските получават вечер 60-80 г фураж, а при засъхване на тревата - до 150 г. В края на пасищния период зърнените фуражи може да се заменят с комбинирани. За поддържане, съдържащи 11-12 на сто суров протеин (около 2500 ккал. обменна енергия). В никакъв случай дневната дажба не трябва да надхвърля 200 г на птица за предпазване от ранно пронасяне. При първите признаци на ранно пронасяне концентрираните фуражи се изключват от дажбата за няколко дни. При по-масово пронасяне гъските се оставят гладни, само на вода за 2 дни. След това стадото се храни само със зелена трева (паша), по-ограничено през първите 2-3 дни, докато птиците поотслабнат малко и носливостта им да се преустанови. Дневната дажба концентриран фураж се установява на около 60-80 г на глава. През непродуктивния период една гъска с тегло 6 кг се нуждае от около 495 ккал. обменна енергия и 20 г суров протеин. Тази потребност се осигурява от 1 кг зелена трева (паша) и 85 грама овес. От в. Гласът на фермера