Пуйките се отглеждат по няколко начина: върху дебела несменяема постеля (подово): в клетки до определена възраст и след това подово, за да не се нараняват краката им. Като по-едри птици пуйките изискват помещения с по-голям обем. Височината на оградата от пода трябва да бъде 2,6-3,2 и повече метра. По този начин се осигурява по-добър обмен на въздуха, повече чист въздух за птиците, без да се образува силно въздушно течение, което е вредно за тях. При двуфазното отглеждане се обръща по-голямо внимание на помещенията за пуйчетата до 30-40-дневна възраст. През следващите фази може да се използват и по-бедно, по-икономично оборудвани сгради. В зависимост от целта на отглеждането и ако технологичната програма изисква прилагане на програма за осветление, помещението може да бъде без прозорци или прозорците да може да се затъмняват с капаци от фазер, картон или черна хартия. Силата на осветлението се намалява постепенно за 15-20 минути.
Отглеждане на малките пуйчета Препоръчва се постелята да бъде от мек иглолистен талаш, който много добре поема влагата. Сламата, въпреки че изглежда чиста, почти винаги съдържа най-различни плесени, предимно аспергилус, към които пуйчатата са много чувствителни и заболяват от аспергилоза. Малките пуйчета са трудноподвижни и се заплитат в сламата и може лесно да бъдат прегазени. Пуйчетата обичат да ровят в постелята и когато тя е от ситен талаш, ровят в нея и обръщат долния пласт отгоре, като по този начин тя се изсушава. Някои стопани използват за постеля дървесни стърготини, което е много вредно за пуйчетата. През първите 4-5 дни те имат много слабо развито зрение, не могат да различат постелята от фуражите. Кълват от стърготините, храносмилателният им апарат се възпалява или запушва и те умират. С такава постеля започват първите неуспехи. Ако няма друг материал за постеля, през първите 5-6 дни подът се застила с велпапе или с твърда хартия в пръстена под изкуствената майка. Това също създава неудобство, защото изпражненията изсъхват и пуйчетата ги консумират. Гъстота на пуйчетата върху 1 кв. м от подовата площ За малките, нежни и безпомощни пуйчета населеността им в помещението е много важна за нормалното им развитие. През първите 7-10 дни те се настаняват в прегради - пръстени от велпапе или дървесни плоскости, разположени под изкуствените майки и високи 50-60 см, обезопасени срещу пожар. В един пръстен се настаняват 200-250 пуйчета. В пръстените се подреждат хранилките на разстояние една от друга до 1,5 м. Същото се отнася и за поилките. Еднодневните трудноподвижни пуйчета търсят храна и вода в диаметър около 1,5 м. Ако в този периметър не ги намерят, те гладуват, изпитват силна жажда и може да умрат, за което допринася и високата температура под майката. През първите дни нормално е да отпаднат излюпените с дефекти, нежизнените или пострадалите по време на транспорта пуйчета. Значителен процент от смъртността се дължи на глад и жажда.
Една от важните задачи на гледачите е да се следят всички пуйчета в пръстените да бъдат захранени и напоени и да започнат да се хранят без чужда помощ. Гъстотата на населеност зависи от породата, пола, типа на тялото и скоростта на растеж за определен период от време. Тя е характерна и е определена опитно за всеки хибрид от всеки производител. Птиците се отглеждат разделени по пол. Между 7-ия и 11-ия ден пръстените се отстраняват и птиците се пускат в цялото помещение. За подрастващите родители на възраст до 20 дни се препоръчва на 1 кв.м от пода да се настаняват до 8 броя от едрите линии и 10-12 птици от дребните линии, до края на втория месец съответно 6-8 и до 250 броя в една група; до 120-ия ден - 4 птици, и до 180-ия ден - до 2 птици. Гъстотата при родителите е: леки породи - 2,2; средни породи - 2,0 и тежки породи - 1,7, а за пуяците - по 1 брой.
