Преди всяко доене се проверява изправността на доилния агрегат. След всяко доене доилните апарати се измиват. Необходимо е това да става в отделно помещение към фермата, в което има канализация, топла и студена вода и куки, на които след измиването да се закачват с отвора надолу доилните апарати и принадлежности. Доилните апарати и всички съдове, които са имали контакт с млякото, се почистват и дезинфекцират в следния ред:
- Обилно измиване с четка и хладка (30-35 градуса) вода за отстраняване на остатъците от мляко;
- Измиване с топъл (50-60 градуса) миещ разтвор (0,4 на сто калцинирана сода или 0,15 на сто натриева основа);
- Изплакване с хладка вода за отстраняване на миещото средство. Като дезинфектант може да се използват още: 0,3 на сто натриев хипохлорид; 0,3-0,4 на сто хлорамин; 0,7-1,2 на сто белина. При ръчно доене същият ред на почистване трябва да се спазва за използваните кофи, гюмове и др. под.
ПЪРВИЧНА ОБРАБОТКА НА МЛЯКОТО
Млякото е продукт, който много бързо поема околните миризми, поради което веднага след издояването трябва да се изнесе вън от обора. Прецеждане на млякото. С него се цели почистване на млякото от механични замърсители с оглед да се намали броят на микроорганизмите в него. Прецеждането може да стане през филтри за еднократна употреба или чрез 4 слоя марля или тензух. Марлите трябва да се поддържат чисти, след употреба да се изпират добре със сапун или прах за пране и да се изваряват 2-3 пъти седмично.
Охлаждане на млякото. В прясно издоеното мляко има вещества с киселинни свойства: кисели соли; соли на лимонената киселина; белтъци; газове. Количеството на тези вещества се определя лесно и се означава с киселинен градус на Тьорнер (oТ). Киселинността на млякото непосредствено след издояването се нарича първична киселинност и при различните видове животни е различна: за краве мляко 16-18 оТ ; за биволско - 16-17оТ; за козе - 15-16 оТ и за овче мляко - 22 оТ. Ако след издояването млякото не се охлади, киселинността му се увеличава по-бързо или по-бавно в зависимост от температурата, при която е поставено. Това се дължи на размножаването на млечнокиселите микроорганизми, които се съдържат в него, или са попаднали допълнително и разграждат лактозата до млечна киселина. Тя повишава киселинния градус на млякото и се нарича вторична киселинност. За да се спре повишаването на киселинността и размножаването на микроорганизмите в млякото, след издояването то трябва да се охлади. За целта големите ферми са оборудвани с млекоохладителни вани. За да се съхрани млякото 12 часа, без да се повиши киселинността му над 19 оТ, то трябва да се охлади поне до 18 градуса. Така охладеното мляко от вечерното доене запазва всички свои качества до сутринта, когато заедно с млякото от сутрешното доене се предава на преработвателното предприятие.
