Малината се развива най-добре в планинските и полупланинските райони с прохладен климат и по-висока атмосферна влажност. Като любителска култура може да се отглежда и в по-сухите полски райони, но при условие, че се полива. Тя е твърде чувствителна и към почвата. Най-добре се развива и плододава върху по-дълбоки, пропускливи, влагоемки и по-богати почви. Нейната многогодишна част са коренищата, които се развиват на дълбочина от 10-15 до към 35-40 см в почвата. При силно глинести, непропускливи и с високо ниво на подпочвените води терени се получава задушаване и загиване. Неподходящи са и много сухите, песъчливите и чакълестите места.
Преди засаждането на малината почвата трябва да се обработи на дълбочина 40-50 см, като едновременно с обработката се внася по 8-10 кг оборски тор, 120-150 г суперфосфат и 25-30 г калиев сулфат на един квадратен метър. Засаждането се извършва през есента или рано напролет на разстояние 40-60 см в реда и 1,5-2 м между редовете. За предпочитане е есенното засаждане, най-късно до началото на ноември. Когато се налага пролетно засаждане, то трябва да стане най-късно до началото на април. При пролетното засаждане всяко растение трябва да се полее с 4-5 л вода, което се повтаря след една седмица. След това стъблата се съкращават на височина около 15-20 см над повърхността.
При отглеждането на малината трябва да се обърне по-специално внимание на резитбата. В началото на втората година след засаждането се оставят по 2-3 издънки на растение, които се съкращават на около 15-20 см от върха. Останалите се изрязват до основата. През следващите години броят на издънките се увеличава и се оформят непрекъснати редове, които се поддържат с широчина около 25-40 см. Вътре в редовете се правят резитби за прореждане, като се премахват болните, счупените, слабите, сгъстяващите и израсналите извън редовата ивица издънки. На един линеен метър се оставят от 10 до 20 силни издънки, по възможност равномерно разположени в лентата. Оставените се съкращават на около 15-20 см от върха, а много силните и повече. Резитбата се извършва през пролетта, след набъбване на пъпките, когато се очертаят повредите от зимните студове.
Непосредствено след беритбата плододалите издънки се изрязват до основата, за да се създадат условия за по-добро огряване от слънцето и по-бързо узряване на новите издънки.
Двугодишните плододаващи издънки се наклоняват под тежестта на плодовете и листата, което затруднява грижите и особено беритбата и се нарушава огряването от слънцето. Това налага изграждането на подпорна конструкция. За целта най-подходяща е двойната Т-образна конструкция, при която първите два реда тел се поставят на височина около 70-80 см и разстояние между тях около 40 см, а вторите – на височина 1,40-1,60 см и разстояние помежду им около 50-60 см.
При сортовете с по-дебели стъбла отглеждането може да стане и без подпорна конструкция, като върховете им се съкращават малко по-силно.
