В писмо до Конституционния съд ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България се обявява срещу спечеленото дело, образувано от 49 депутати от 43-то Народно събрание, с което на практика се връщат старите високи цени за покупка на ток от възобновяеми енергийни източници, изградени с евросубсидии. Става въпрос за промени в Закона за енергетиката, въведени след като Европейската комисия наложи на България санкции заради двойното субсидиране на слънчевите панели (соларите).
На практика фирмите са ползвали двойно финансиране за една и съща инвестиция, като от една страна са получавали субсидии за изграждането на енергийни обекти като бенефициенти по мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., а от друга страна – са получавали преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия по Закона за енергетиката, се посочва в становището на асоциацията.
Преди да се намалят цените за изкупуването на енергията, тези констатации са потвърдени още от министерството на земеделието, Агенцията за държавна финансова инспекция и фонд „Земеделие“, като са дискутирани и с представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК.
Вследствие на направените констатации ЕК беше предложила за изключване от европейско финансиране на всички разходи по проекти, включващи инвестиции в слънчеви панели, свързани към обществената електроенергийна мрежа. По този повод ЕС наложи санкции на България, като размерът на предложената финансова корекция е за 28 230 135,80 евро, или над 55,2 млн. лв., припомнят от асоциацията.
Мотивите на ЕК за предложеното изключване на европейското финансиране са еднозначни и категорични – бенефициентите са се ползвали с икономическо предимство, което се счита за втори източник на финансиране с обществени средства.
В писмото си от асоциацията припомнят, че дори след проверка от Европейската комисия по прилагането на двете мерки ЕК заключава, че съвкупността от финансирането по програма и високите цени за изкупуване на електрическата енергия са довели до:
1. Нарушаване на правилата за държавна помощ чрез надвишаване на допустимия таван за финансиране на тези инвестиции от 200 000 евро за период от три календарни години и
2. Наличието на двойно финансиране за една и съща инвестиция: финансирането изграждането на обекта от една страна и преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия от друга.
Правителството автоматично приложи съответните коригиращи мерки, една от които е намаляването на цената на енергията, купувана от соларните инсталации. В резултат на това ЕК намали санкциите, така че финансовата корекция падна до 4 776 746,60 евро или малко над 9,3 млн. лв.
Важно е да се знае за изричен текст от окончателната позиция на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК, който гласи: „ ... ако на българските власти им се наложи (дори частично) да изменят или да отменят предприетите мерки, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ ще трябва да преразгледа настоящата позиция и да се върне, поне отчасти, към финансовата корекция, посочена в нашето писмо Ares (2015) 4022745. Ако настъпи такава ситуация, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ ще предложи на Комисията втора финансова корекция.“
Според асоциацията на индустриалния капитал с поредното си искане за отмяна на поправките в Закона за енергетиката споменатите 49 народни представители всъщност пледират за връщане на старото положение с:
• право на незаконно облагодетелстване;
• гарантиране на неравнопоставеност при осъществяване на стопанска дейност – производство на електроенергия чрез неравно третиране и финансиране;
• ограничаване и нарушаване на конкуренцията на енергийния пазар;
• неравнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия;
• цени, които са дискриминационни, основани на необективни критерии, осигуряващи икономически необосновано висока норма на възвръщаемост на капитала стоят между 9,3 милиона и 55,2 милиона левови аргумента на Европейската комисия!
Анализът на искането показва, че то е относимо към 327 проекта, изпълнени в нарушение на правилата за държавна помощ и ползвали двойно финансиране.
Тези проекти са получили 111 765 хил. лева субсидия, срещу която инвеститорите са вложили собствени пари 38 009 хил. лева. Или срещу получени даром 3 лева, вложението е 1 лев (има основателни съмнения, че и това е направено).
Въпросните „инвеститори“ обаче чрез преференциалната цена на електроенергията, която продават претендират възвръщаемост върху цялата сума (3 + 1 лева), така че да постигнат срок на откупуване между 1 година (да, има и такива инвестиционни проекти – не е куриоз, а нахалство) и 10 години – нашият анализ показва среднопретеглен срок на откупуване 6 години и 5 месеца. Отчитайки оценката, изготвена от Комисията за енергийно и водно регулиране, че ако се изпълни искането на споменатите 49 народни представители това „ ... ще доведе до некомпенсиран разход на обществения доставчик в размер на около 12 млн. лв. на годишна база ...“ , можем да направим аргументиран извод, че в най-лошият случай реалният срок на откупуване на направените инвестиции по въпросните 327 проекта е 3 години и 4 месеца. Предвид периода, в който са инициирани и реализирани тези проекти, към настоящия момент те са в преобладаващата си част напълно изплатени, но продължават да очакват по над 3 хил. лв. месечно непазарно надплащане за всеки проект!
В писмото си до конституционните съдии от асоциацията настояват за преразглеждане на решението по дело №12/2016 г.
Като национално отговорна работодателска организация ние системно и последователно предприемаме действия за ограничаване, а по възможност и премахване на разхищения, корупционни схеми, непазарни бизнес модели, злоупотреби с публични и частни средства, измами в сектор „Електроенергетика“.
Само един щрих от действията ни в тази посока е нашият сигнал до Главен прокурор на Република България от септ. 2016 г., внесен от председателите на национално представените работодателски организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), придружен от редица материали, в т.ч. доклад, подписан от същите организации и адресиран до Комисия по енергетиката на Народно събрание на Република България и до министъра на енергетиката – извадка от този доклад в частта ВЕИ сектор прилагаме към настоящото становище.
Финансовата оценка за цялостния обем на неефективности в този сектор е за над 1 млрд. лева годишно, но това не омаловажава по-скромната „врътка“ за 12 млн. лева всяка година на засегнатите с искането инвеститори. Нима тезата, че това ще доведе само до повишаване на цената за задължения към обществото с около 0,35лв. на мегаватчас не е ирационален и откровено далавераджийски аргумент, заключава в писмото си председателят на асоциацията Васил Велев.
