След като цяла година браншовите организации в земеделието очакваха стратегията за напояване, сега имат само 14 работни дни да представят мненията си по този документ. На 14 април на интернет страницата на министерството на земеделието беше качена Общата стратегия управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, по която ще се приемат становища до 5 май. Стратегията беше разработена от Световната банка в продължение на една година, като финансирането й беше покрито от еврофондовете.
Документът е представен и на Европейската комисия, която се очаква да даде разрешение за инвестиции в поливни съоръжения по подмярка 4,1 от програмата за развитие на селските райони. Ако имаме одобрение, подобни проекти ще се приемат през август-септември.
Проектостратегията дава цялостна картина на разрушената напоителна структура в страната, която в момента осигурява вода за едва 1-2% от поливните площи в страната.
В миналото хидромелиоративният сектор на България е бил основополагащ за икономиката и е осигурявал вода за 12 милиона декара. Тези площи са били напоявани през 80-те години на 20-ти век, след което бележи рязък спад.
Към 2000-а година държавното предприятие „Напоителни системи” ЕАД се грижи за 235 напоителни системи, които са проектирани да обслужват над 740 000 ха поливни площи.
Реално обаче предприятието осигурява вода за около 6% от тези площи и причината е в скъпата вода и невъзможността на фермерите да се възползват от нея, сочи отчетът на експертите.
Докато в Гърция и много други държави от ЕС водата за напояване почти изцяло се покрива от държавата, у нас цените са почти непосилни за дребните стопани.
Предложените за 2015 г. водни тарифи при гравитачните напоителни системи варират между 0,015 евро (ориз) и 0,14 евро (култури, различни от ориз) на кубичен метър , а при системи с помпено подаване – от 0,018 евро (ориз) до 0,40 евро ((култури, различни от ориз) на кубичен метър.
Приходите от тези такси обаче са минимални, тъй като земеделците нямат средства да си плащат водата. Това води до загуби в сектора, а самото държавно дружество е на ръба на фалита.
Сдружения за напояване също са твърде малки, за да са икономически ефективни, се посочва в стратегията. Очакваното прехвърляне на активи от „Напоителни системи“ ЕАД към сдружения за напояване не се случи заради възприятието, че това може да се възприеме като недопустима държавна помощ.
Тези изводи на експертите от Световната банка още веднъж потвърждават огромните проблеми, пред които е изправена системата.
В стратегията се припомня, че по подмярка 4,3 са предвидени инвестиции в хидромелиорации, като за седемгодишния период възлизат на 99,96 мил. евро.
Тези средства обаче са минимални и ще покрият по-малко от 10% от инвестициите, необходими да се вложат в напоителната структура.
Голямата част от предложенията са свързани с промяна в досегашната организация на ползване на мрежата и проблемите при достъпа на сдруженията за напояване до съоръженията.
Въпросът е как министерствата на земеделието и на околната среда ще се организират, така че да се извърши жизнено важната рехабилитация на държавните язовири и напоителни канали, за да може водата да стига до стопаните, без да има губещи.
В стратегията до 2030 година са заложени интересни цели, които ако бъдат изпълнени, има шанс стопаните да увеличат инвестициите в напояване. За целта страната трябва да приеме разпоредба за възстановяване на разходите за услугите за напояване – не е уточнено какъв процент от тези разходи да бъдат поети от бюджета, но в стратегията се посочва, е важно „да се допусне справедлива цена за предоставяне на услугите за напояване”.
В заложените цели фигурира и бюджетна подкрепа в защита срещу вредното въздействие на водите като дял от общия размер на разходите, които трябва да прилагат за преодоляване на тези вреди.
В стратегияга се припомня и значението на така нареченото напоително поле, регламентирано със Закона за сдруженията за напояване.
Напоителното поле разполага с водовземна точка от разпределителната мрежа на напоителната система и право на ползване на вътрешната канална или тръбна мрежа. Разпоредбите на закона гарантират, че количествата вода могат да бъдат изчислени при точките на предаване, а цялата вътрешна мрежа се управлява само от едно сдружение за напояване.
Тъй като към момента повечето сдружения за напояване използват общински напоителни системи (над 3000 малки язовира), експертите от Световната банка съветват „да се обмисли общините също да бъдат включени като бенефициери по проекти за напоителна инфраструктура „извън стопанствата“.
За да се засили ролята на водните сдружения, община, която кандидатства за инвестиционна подкрепа по мярка 4,3 от селската програма, следва да има на своя територия поне едно сдружение и да предостави доказателства за това, че заедно с него споделят финансовата подкрепа, докато отговорността за безопасността на язовирите остава в ръцете на общината.
В стратегията е заложено още до 2030 г. да се увеличат стопанствата, прилагащи икономии при ползването на водата. Целта е тези стопанства, използващи съоръжения за управление на водата, да съставляват поне 30% от общия брой на стопанствата в страната.
В стратегията е разписано и с колко километра трябва да се увеличат основните напоителни канали и колко трябва да се ремонтират.
Сред мерките, набелязани в стратегията, са още възстановяване и модернизация на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура с цел намаляване на произтичащите от изменението на климата рискове по отношение на производителността, устойчивото развитие на селското стопанство и управлението на земята.
Справяне на страната с очакваните в бъдеще продължителни периоди на
засушаване, в съчетание с все по-чести и по-тежки наводнения, водещи до
нарастващи рискове за селскостопанската дейност в България;
Използване на напоителната инфраструктура за задоволяването на нарасналите нужди на селскостопанските култури от вода.
Сигурна защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с
климатичните рискове, посредством инфраструктурата за отводняване, за защита от наводнения и корекциите на реки.
Създаване на един добре представящ се подсектор по напояване и отводняване, предлагащ значителни възможности за насърчаване на конкурентоспособността на селското стопанство, чрез подобряване на производителността му и водещ до намаляване на загубите за фермерите в години с по-неблагоприятни климатични условия. Осигуряване на сравнително стабилни добиви в периоди на лоши метеорологични условия и променливи цени.
