Божидар Петков: Ако авансово получим парите за хладилни бази, ще помогнем и на фермерите, и на тежката индустрия
Мнението на бизнеса
26.03.2020 г.
Подобно на биопроизводителите и фирмите от Асоциацията на малинопроизводителите и ягодоплодните култури имат ценни идеи за това как би могло да се преодолеят открицателните последици от карантината заради коронавируса (COVID-19) през 2020 г. В писмо до министъра на земеделието Десислава Танева председателят на асоциацията Божидар Петков дава няколко предложения с бърз ефект, които да решат основни проблеми, свързани с предстоящото съхранение на плодовете и зеленчуците през летния период. Самото писмо ще бъде депозирано в агроведомството до края на деня, с надеждата че администрацията ще се вслуша в идеите.
Става въпрос за изпълнението на проектите за „държавна помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“, които бяха внесени за разглеждане във фонд „Земеделие” до края на февруари тази година.
„По закон одобрението им трябва да приключи до 3 месеца след приема на проекти, след което субсидиите по тях се изплащат едва след приключването на проектите, а това ще стане едва 9 месеца по-късно. За да бъде подпомогнат бизнесът, така че плащанията за хладилните бази да стане веднага, предлагаме 50-те процента субсидии за всеки проект да се преведат авансово”, посочи Петков. Според него това ще бъде глътка въздух в условията на криза, защото бюджетът от 18 милиона лева, отпуснат за тази помощ, ще се пренасочи и към индустрията, създаваща оборудването на складовете е базите.
Част от проектите на този прием вече са одобрени от фонда, затова от асоциацията смятат, че браншът има шанс да изпълни проектите си дори предсрочно, стига авансовото плащане да бъде одобрено. Петков припомни, че опцията с предварителното плащане се прилагаше при първия програмен период на прилагане на ПРСР, както и при САПАРД.
Второто предложение на малинопроизводителите е свързано с използването на наличните хладилни бази с голям капацитет, които да се дадат за временно съхранение на овощари и зеленчукопроизводители срещу субсидирана от държавата такса. „Заради проблемите в туризма огромни количества български плодове и зеленчуци ще останат непродадени, тъй като се очаква срив при летните почивки и хотелите и ресторантите ще работят с минимално натоварване”, обоснова се Петков. И допълни, че големите хладилни бази с капацитет от 500 до 1000 тона като тези в Ловеч, Хасково, „Сторко” – Плевен и др., биха могли да се ползват за временното съхраняване на продукцията.
Това предложение е свързано и с друга оферта, а именно държавата да намери механизъм за подкрепа на онези градинари, които работят основно за преработвателната индустрия. Последните години започнаха да се гледат череши и ягоди с големина, превишаваща стандартите за преработка, затова е време да се потърси начин непродадената през тази година продукция да бъде преработена и това да бъде стимулирано, смята още Петков.
По отношение на работната ръка от Българска Асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните предлагат държавата да плаща 60% от заплатите на хората, които отидат да работят в земеделието, вместо на безработните, които си стоят по домовете.
„В противен случай сужителите със заплати над 1 500 лв и с маникюри над 5 сантиметра ще са доволни да си седят в къщи за 60% от тези пари, но тези, които са били с заплата от 600-700 лв., ще се радват да си добавят средства до 100%”, коментира Петков. Според него Министерство на труда би трябвало да даде тази възможност.