22-07-2003 г. Този вид зеленчук е все още малко познат у нас и се отглежда ограничено. В страните от Западна и Северна Европа от него приготвят супи и различни ястия. У нас се консумира главно в прясно състояние. През зимата, когато разнообразието от зеленчуци намалява, колрабито ще обогати нашата трапеза. По хранителни качества алабашът превъзхожда главестото зеле, а по съдържание на витамин С е на едно от първите места сред зеленчуците. Сладкият му вкус се дължи на голямото количество захари в него - 3,6 на сто от суровата маса. Дворният алабаш е двугодишно растение. През първата година образува късо стъбло и стъблоплод (глава), която се консумира. На втората се развива цветоносно стъбло с цветове и семена. Формираната през първата година глава е със светлозелена окраска и тежи около 200 грама. В горната част на главата са захванати малко на брой листа - дребни, на дълги дръжки. У нас и в чужбина продукцията му се търси изключително през зимните и ранните пролетни месеци. Икономически най-изгодно е отглеждането на колрабито в студени парници. Най-подходящият срок за засяване на семената за производството на разсад е около средата на август. За 1 кв. метър са нужни 2-3 грама семена, които се засяват в открити лехи. Засаждането в парниците се прави, когато растенията са образували 4-5 листа, преди да е започнало удебеляване на стъблото. Засажда се на редове при разстояние 25-30 см между редовете, а вътре в тях - на 20-25 см. След 10-15 дни, когато растенията се прихванат трайно, се окопава със загърляне. По време на вегетацията почвата се поддържа чиста от плевели, разрохква се по възможност след всяко поливане. По време на образуването на стъблоплода не трябва да се допуска засушаване. Около средата на октомври е време да се поставят парниковите рамки. Покриването с рогозки се прави само в случаите, когато температурата падне под минус 3 градуса. През топлите есенни дни парниците редовно се проветряват. При нормални условия на развитие алабашът се прибира около 100 дни след засяването. (от в. Феремер новият)