Гъбата шийтаке (Lentinula edodes) е позната на човечеството повече от две хилядолетия. С чудесния си, леко “пикантен” аромат тя е много търсена и ценена гъба не само в родината си Азия, но и в останалата част на света. Фактът, че е и една от най-лечебните гъби, известни до момента, я прави изключително перспективен вид за култивиране у нас. В България шийтаке не се среща в естествени условия.
Изборът на подходящ дървесен вид е първата стъпка и основна предпоставка за успешното култивиране. В естествени условия гъбата шийтаке расте върху червен американски дъб, бял дъб, кестен, габър, елша, трепетлика, топола, бук, бреза и орех. Въпреки това, най-добри резултати се постигат върху дъбовете от групата на белия дъб (Quercus alba L) и Quercus stellata Wangenh, както и от вида Liquidambar styraciflua L. У нас при култивирането на шийтаке е най-целесъобразно да се ползва дъбът. Необходимо е пъновете да са отрязани от живи дървета, без загнивания. По време на добиването им е важно да не се наранява външният слой, съдържащ кора. Избират се пънове с диаметър 8-15 см и дължина 1-1.5 м, така че при необходимост да е възможно преместване и други манипулации. Изборът на диаметъра е от голяма важност. Пънове с диаметър по-малък от 8 см изсъхват или изгниват твърде бързо, въпреки че биха произвели гъби за по-кратък период. При пъновете с диаметър по-голям от 15 см е необходимо повече време за производството на първата реколта, изискват по-голямо количество мицел и има твърде голям риск от поява на конкурираща микрофлора. Много гъбопроизводители добиват пънове и заразяват с мицел възможно най-скоро, за да се използва предимството на високото съдържание на влага в дървесината. Обикновено заразяването се извършва до 2 седмици след добиването.
В България се използва зърнест мицел. В някои страни е разпространен и капсулиран мицел, който е особено ефикасен за заразяване на пънове от дървесинноразрушаващите гъби, но за съжаление у нас все още не се произвежда. Той представлява парченца дървесина или друг субстрат, обикновено с продълговата форма, равномерно обхванати от мицел. Отворите в пъновете се правят по определена схема с бормашина или специализиран за целта уред, извършва се заразяването, след което се покриват с нагорещен овощарски восък, за да се запази влажността и да се предотврати появата на странична микрофлора. Размерът на отворите за инокулация с мицел в пъновете е около 0.8 см в диаметър и 2-2.5 см в дълбочина. Заразяването трябва да се осъществява максимално бързо, за да се предотврати прекомерното изсъхване на мицела.
Обикновено първата реколта на шийтаке се появява от шест до единайсет месеца след заразяването и зависи от щама, количеството на мицела и дървесния вид, от който са добити пъновете. Мониторингът и поддържането на оптимални условия през периода на развитие на мицела са от изключително значение. През първите два месеца пъновете се разполагат плътно един до друг, за да се запази нивото на влагата в тях. Оптималният растеж на мицела е при относителна влажност 35-45 % и се забавя значително при влажност под 35 % или над 60 %. Когато влажността е ниска, пъновете се накисват или поливат непрекъснато в продължение на 48 часа, но така, че повърхността да остане суха, за да се предотврати появата на плесени. Най-добре е, когато кората е суха, а дървесината влажна. Мицелът на гъбата шийтаке расте при температура между 5 и 32 C0, но оптимумът е 22-26 C?. Поставянето на пъновете под навес при 60-70 % сянка създава благоприятни условия за запазване на влажността в дървесината и предотвратяване на прекомерно високата температура от преките слънчеви лъчи, които могат да убият мицела. Най-разпространените начини за подреждане на пъновете са Х-образния и пресичащият се на кръст. Особеностите на релефа могат да се използват за по-ефективна подредба на пъновете. Пъновете трябва периодично да се прегрупират с цел по-равномерното разпространение на влажността в дървесината. Влажността се определя, като от различните краища се изберат няколко контролни пъна, от които се взимат пробни тела, претеглят се, изсушават се напълно и се мерят отново. Въз основа на разликата се определя влажността.
В природата гъбата шийтаке плододава след продължително хладно и влажно време. Това обикновено се случва с настъпването на есента около 2 седмици след първите продължителни валежи. Плододаването може да се предизвика изкуствено, като пъновете се накиснат в студена вода за период от един до три дена. Времето, през което пъновете се накисват, се определя от разликата между температурата на въздуха и температурата на водата. Колкото по-голяма е разликата, толкова по-малко е времето за накисване. Температурата, при която гъбата шийтаке плододава, е в доста широки граници, обикновено 13-24 C?, и зависи от конкретния щам. Пъновете плододават през пролетта и есента, но беритбеният период може да бъде удължен през зимата, ако се внесат на закрито. При настъпване на периода на плододаване е необходимо да се осигури малко повече светлина и достъп на пресен кислород в сравнение с периода на инкубация и затова е за препоръчване през този етап пъновете, които са готови за плододаване, да бъдат размествани. Те не трябва да бъдат подложени на пряка слънчева светлина и ветрове. След появата на първата реколта пъновете са в състояние да произвеждат гъби един до няколко пъти в годината в продължение на 3-6 години. Гъбата шийтаке може да се произвежда и в оранжерии. Чрез контрол на микроклиматичните параметри пъновете в тях могат да плододават и през лятото, и през зимата, за разлика от тези, които са разположени на открито. От инж. Теодор НЕДЕЛИ, сп. "ГОРА"
