24-01-2007 г. Най-добре е засаждането на малините да стане през есента, но ако случайно това време е пропуснато, може да стане в края на зимата, но не по-късно от средата на април. Мястото трябва да имат добър въздушен отток и да са защитени от ветровете, за да не се допусне измръзване на цветните пъпки и издънки, за които критични са температурите под минус 24 градуса. Ако през пролетта и лятото валежите са недостатъчни, трябва да се осигури достатъчно вода за поливане. За предпочитане са почви с лек механичен състав и слабо кисела до неутрална реакция. Най-подходящи предшественици са зърнено-житните, бобовите и фуражните култури. На места, където са били засадени ягоди, малини, къпини и др. малината може да се засажда едва 3-4 години след изкореняване на предшественика. Не трябва в никакъв случай да се използват издънки от старо насаждение, защото в тях винаги има огнища на болести, вредители и растения, израсли от семена на опадали плодове. Най-добре е да се закупи качествен посадъчен материал. Засаждането се извършва след като почвата е улегнала. Растения с развити пъпки трудно се прихващат. Разстоянията се определят от биологичните особености на сорта. Могат да бъдат от 1,5 до 2 м между редовете, а вътре в тях растенията – на 40-60 см. Редовете трябва да са ориентирани на север-юг на равен и слабо наклонен терен и по хоризонталите на мястото - при наклон над 3-4 градуса. Изкопаните ямки трябва да са с размер 25х25х30 см. Корените на растенията се подрязват за опресняване и се засаждат на 3-4 см по-дълбоко, отколкото са били в маточното насаждение. Поливат се и се изрязват на височина 25-30 см над добре запазена жива пъпка.