Малките и средните язовири са най-ефективни за рибовъдство

16-01-2007 г. Състоянието на производствените мощности във всеки отрасъл има определящо значение за неговия производствен потенциал. В аквакултурата производствени мощности са язовирите, землените и бетонните басейни, садковите стопанства. На този етап в страната няма изградени и функциониращи системи със затворен цикъл на водоснабдяване, въпреки че има идеи за тяхното построяване. Язовири В зависимост от площта си язовирите условно могат да бъдат разделени на три групи: големи - с водна площ над 2000 дка; средни - от 200 до 2000 дка, и малки - с площ под 200 дка. Този тип водоеми имат съществено значение за рибното стопанство, тъй като тях се извършва стопански риболов и рибовъдна дейност. По принцип големите се използват за стопански риболов, а средните и малките - за рибовъдна дейност. Като производствени мощности язовирите имат важно значение за аквакултурата. В тях се произвежда значителна част от общото количество рибна продукция. Броят на държавните водоеми е над 250, а общата им площ около 300 000 дка. От общините се стопанисват повече от 2500 язовира, които в много случаи по характеристики се доближават до рибовъдните басейни. Тези данни показват потенциала на този тип водоеми като производствени мощности за аквакулутурата. В средата на 80-те години на ХХ в. годишното производство на риба от язовирите достига 7000 т, или около 40 на сто от общото производство на сладководна риба в страната. В последните години от тях се произвежда между 1500 и 2000 т риба. Повечето от язовирите с площ над 2000 дка не се източват, което затруднява изключително улова и контрола върху количеството и нарастването на внесените в тях риби. Поради тези причини използването им за рибовъдна дейност в повечето случаи е слабо ефективно. В тях се прилагат екстензивни или полуинтензивни методи. Основен проблем за големите водоеми е формирането на ихтиофауна от ценни видове риби и организиране на ефективен риболов. В повечето преобладават т. нар. плевелни видове - каракуда, бабушка, псеудоразбора, слънчева риба и др., които конкурират стопанските видове не само по отношение на храната, но и по отношение на т.нар. пространствен фактор. При големите язовири е наложителна поетапна реконструкция на ихтиофауната чрез внасяне на ценни видове риби. Малките и средните язовири са най-ефективни за експлоатация от рибовъдна гледна точка. Те са разположени в различни райони на страната и имат различни характеристики по отношение на площ, дълбочина, начин на водоснабдяване, хидрохимичен режим, продуктивност и др. Основното предимство при използването им за рибностопанска дейност е по-ниската себестойност на рибите и оттам на възможностите за реализиране на по-голяма печалба. Основната част от язовирите са изградени в периода между 1950-1970 г. Предназначени са главно да решават проблемите на поливното земеделие и не са съобразени с изискванията за развиване на ефективна рибовъдна дейност. В продължение на много години не са провеждани ремонтни и възстановителни работи, поради което при много от тях дъната са затлачени, в една или друга степен е нарушена целостта на дигите, а изпускателите и преливниците не функционират нормално. Най-същественият проблем за аквакултурното производство в язовирите е малкият срок, за който те се отдават под наем. Необходимо е за всички да се приложи концесиониране за не по-малко от 10 години, което ще позволи инвестирането на повече средства в сектора. Басейни Основният тип производствени съоръжения за сладководната аквакултура са басейните, като преобладават тези от землен тип за отглеждане на топлолюбиви видове риби. Циментовите басейни са значително по-малко както на брой, така и по площ, което се определя и от спецификата на технологиите за отглеждане на пъстървовите риби. Немалка част от тях, построени преди години в Смолянска област, понастоящем не могат да се използват поради липса на достатъчно вода. Общата водна площ на басейните, които са изградени в страната, са около 30 000 дка. Най-голям дял от материалната база на басейновото рибовъдство е изграден през периода 1976-1985 г. За около 10 години са построени 20 000 дка топловодни и 200 дка студеноводни басейна. Понастоящем значителна част от тях не функционират или са разрушени в една или друга степен (напр. бившите държавни стопанства в Пловдив, Пазарджик, Тутракан, Русе и др.). Тяхното възстановяване по принцип е възможно, но за целта са необходими значителни средства. Садки Основите на садковото рибовъдство в България се полагат в края на 70-те и началото на 80-те години. През този период се изграждат мощни садкови стопанства за отглеждане на шаран и пъстърва разположени в язовирите "Порой", "Жребчево", "Овчарица", "Кърджали", "Доспат", "Въча" и др. Общата площ на садките достига 144 дка, а количеството на произвежданата риба над 4600 т през периода 1982-1983 г. Поради една или друга причини понастоящем част от тези стопанства са унищожени и не функционират ("Жребчево", "Порой", "Въча" и др.), докато други продължават дейността си ("Доспат", "Кърджали", "Овчарица" и др./. В последните години се отчита стабилизиране и увеличаване на производството на риба в садки и тенденция към засилен интерес за инвестиране в тази област. Садковото рибовъдство бележи определен напредък, модернизира материалната си база (масово се внедряват садки, изработени от различни синтетични материали) и разширява обсега на култивираните видове, в т.ч. и есетровите. Производственият потенциал на този метод, особено по отношение на по-скъпите и деликатесни риби, каквито са пъстървовите и есетровите, е много голям. Същевременно е необходимо да се търси баланс между обема на производството и пречиствателните възможности на водоемите, където са ситуирани рибовъдните ферми. Създаването на подобни нормативи има важно значение за опазване на околната среда. От в. Фермер