Българското гъбопроизводство се възражда

10-01-2007 г. Неотдавна в Пловдив се състоя френско-български семинар по проблемите на гъбопроизводството в България и подготовката на този подотрасъл за присъединяването му към ЕС. Семинарът бе организиран от френското посолство у нас, съвместно с МЗГ и Съюза на българските гъбопроизводители. Водещ бе г-н Яник Рау - съветникът на земеделския министър. Г-н Дидие Дюпен, отговарящ за гъбопроизводството в ЕС, беше почетен гост. Съюзът на българските гъбопроизводители се представляваше от г-н Богдан Богданов - председател , а МЗГ - от експерта г-н Валери Тотевски. Участваха повече от 60 гъбопроизводители от цялата страна, жадни да получат повече и свежа информация за изискванията, които следва да изпълняват във времето, когато България ще бъде пълноправен член на ЕС. Организаторите на семинара бяха приятно изненадани, когато видяха спонтанно подредената изложба на пресни гъби, гъбни консерви и качествен български мицел, произведен в две частни лаборатории. Доклад под заглавие "Българското гъбопроизводство вчера, днес и утре" представи ст.н.с. Цветана Ранчева - почетен председател на Съюза на българските гъбопроизводители. Доклад за правилата, по които се развива гъбопроизводството във Франция и в Европа, изнесе г-н Дюпен. Представителка на МЗГ запозна участниците в семинара с изискванията на ЕС към окачествяването и пазара на пресни култивирани печурки. Култивираните гъби в Европа участват в общата организация на пазара за плодове и зеленчуци като сектор "Гъби". Г-н Дюпен подчерта в своя доклад, че производството на култивирани гъби заема почетно място във всички страни, членки на ЕС. Дори в малката държавица Люксембург работи един гъбопроизводител. Ст.н.с. Цветана Ранчева подчерта, че българското гъбопроизводство има интересна 50-годишна история, с успехи и спадове. Особено силна беше кризата през последните 15 години, когато на пазара действаше икономическият закон за търсенето и предлагането без всякакви регулации. Бавно и понякога доста мъчително кризата бе преодоляна и наблюденията през 2006 г. показват, че производството на култивирана печурка вече се изравнява с 1989 г. - между 8 и 9 хил. т пресни гъби с обрязани пънчета. През последните години и деликатесната гъба кладница се радва на интерес както сред гъбопроизводителите, така и сред консуматорите. Оптимистична перспектива за подотрасъла е фактът, че това огромно за България количество от култивирани гъби се пласира изцяло на вътрешния пазар. Липсата на центрове за каквато и да било технологична и друга помощ за гъбопроизводителите, както и недостигът на средства за инвестиции, все още налагат съществуването на обичайното за България дребно фамилно производство, което, от друга страна, обаче има своята много полезна социална функция - създава се възможност за труд и доходи за стотици семейства. Прилагат се добре познатите у нас технологии: интензивна технология с използване на пластмасови торби като производствени съдове и по-малко разпространената технология за производство на печурки върху т.нар. дълбоки или високи лехи. Наред с дребното гъбопроизводство през последните години се създадоха и по-едри фирми, за които годишно производство от 200 или 300 тона прясна печурка с обрязани пънчета е нормално, а тук-там се появяват и производители с план за 500 т на година. В състоялата се дискусия участниците изказаха своята загриженост около трудностите на хаотичния пазар, където се вихри жестока конкуренция около "играта" с цените, зависимостта от сезоните и други. Нуждаят се от някакво омекотяване на действието, което има икономическият закон за търсенето и предлагането. С една дума, гъбопроизводителите имат нужда от известна регулация, от въвеждането на някои правила, които да ги облекчат отчасти. Подчерта се и надеждата, че може да се появи и някой голям инвеститор, който да внедри модерни и сигурни технологии за производството на готов термично обработен компост. Известна надежда се крие и в предложението за организиране на местни сдружения на гъбопроизводителите по селища или региони с активното участие на общините. Може би възстановената Селскостопанска академия ще възстанови и научния център по гъбопроизводство, а селскостопанските институти ще създадат обслужващи лаборатории за специализирани химични анализи и оказване на действена помощ по растителна защита в гъбарниците. А проблемите за защитата на работещите в отрасъла, на консуматорите на култивирани гъби? А проблемите около опазването на околната среда от замърсяване? Колкото до бъдещ износ на български култивирани гъби, нашето развитие по правилата на ЕС може да бъде както ограничително, така и оптимистично. Достатъчно е българските гъбопроизводители да произвеждат и предлагат само висококачествени и екологично чисти гъби. Участниците в семинара подчертаха пред гостите, че българското гъбопроизводство има своето място сред националните интереси на страната дори в своя сегашен вид - дребно семейно производство. Те напомниха, че този метод, създаден и внедрен масово за първи път в България, прекрачи нашите граници и вече десетилетия се прилага в една богата европейска страна като Ирландия. Българските гъбопроизводители разчитат и ще разчитат на подотрасъла и през следващите години на нов преход за изравняване с условията и правилата на ЕС. Това е въпрос на оцеляване за стотици семейства. Г-н Дюпон вдъхна чрез своя доклад и изказвания надеждата, че за в бъдеще българските гъбопроизводители ще имат по-голям достъп да изгодни кредити, вкл. от европейските фондове. Но този достъп може да се използва ефективно само чрез разработването и представянето на висококачествени технико-икономически проекти.