От десетки години наред се води „малка химична война” срещу природата

13-12-2006 г. - Проф. Сенгалевич, има ли някакво разминаване между необходимостта от повече селскостопански продукти и екоземеделието? В световен мащаб се прогнозира, че през следващите 50 години населението на Земята ще се удвои. Това изисква увеличено производство и по-голямо разнообразие на храни от растителен и животински произход. То не може да се постигне чрез усвояването на нови площи. За съжаление тази необходимост в доста случаи влиза в разрез с екоземеделието, защото то е свързано с изключването от употреба на химични средства за растителна защита, което пък води до получаването на по-малко количество растениевъдна продукция. В света повече от 1 млрд. души живеят с доход 1 долар на ден, а около 800 млн. гладуват. Световната организация по храните обещава да намали наполовина числото на гладните през 2015 г. Има тенденция светът на богатите да помага на бедните, но тази помощ не винаги е достатъчно коректна. Говори се, че в бъдеще проблемите с прехраната ще се решават на основата на генномодифицирани храни, от които се реколтират по-високи добиви, но има резерви по отношение на тяхното качеството, защото употребата на тези продукти се сдмята, че рефлектира върху здравето на човека. В случая поговорката "По-хубаво конят от зоб да умре, отколкото гладен" много добре илюстрира ситуацията. Избира се по-малката злина, но това не е хуманно. В стремежа към повече производство бяха нанесени огромни и непоправими щети на природната среда. - Какво имате пред вид? - Прилаганата конвенционална химична растителна защита в продължение на 50 години през втората половина на миналото столетие внесе в природната среда огромно количество отровни пестицидни субстанции. Производството на пестициди в световен мащаб надхвърли 100 000 вида на около 1500 активни субстанции. За подхранване на почвата основно се използват минерелни торове. Изследвания доказват, че наличие на остатъчни количества агрохимикали има навсякъде и във всички организми в т.ч. и в човешкия, без каквото и да е изключение. За тази екологична катастрофа, която бе осъзната много късно вина имат всички, свързани със селското стопанство – от производителите на химикали до техните потребители и държавните ведомства, отговорни за следенето на правилната им употреба. Отделни видове пестициди и то предимно от групата на персистентните хербициди могат да се депонират в почвата и други обекти на природната среда и да се запазят там в продължение на десетки години. При наличието на диоксин в естерните форми хербициди могат да останат в еднометровия почвен слой в продължение на 100 години и оттам – в храните. Агрохимикалите в момента са най-масово използваните отрови в световен мащаб, като с тях многократно се третират почти всички земеделски култури. Масово не се спазват карантинните срокове, което води до 15-20 % проникване на пестицидните остатъци във вътрешността на плодовете. - Нали не смятате, че само селскто стопанство ли е източник на замърсители на околната среда? - Не, разбира се. Наскоро американският журналист Дейвид Юинг доброволно се е подложил на тест с цел идентификацията на химичното състояние на неговия организъм. Тестът е обхванал 320 вещества, за които се предполага, че са натрупани в организма му чрез храната водата, напитките, вдишвания въздух и т.н. Този експеримент е струвал 15 000 долара. В тялото на Юинг са открити 16 от 28-те тествани хербициди, полихлорирани бифенили, диоксини, тежки метали, по-специално живак, перфлуорирани киселини и други токсични съставки на пластмасата и текстила. В обесега на анализа не са влезли още хиляди токсични вещества, постъпващи с храната и водата. - Какво доказва всичко това? - По безспорен начин става ясно, че химичните замърсители на природната среда и респективно на храните не постъпват само от селското стопанство. Източниците на химична интервенция в жизнената среда, известна като "малка химична война" срещу природата са индустриалните предприятия, строителството, транспорта, военните действия, атомните централи, природните бедствия, пожарите, космическите аварии и др. Храната, която приемаме всекидневно, е замърсена не само с агрохимикали, но и с други интоксиканти. Проблемът с химичните замърсители е толкова обемен и всеобхватен, че за решаването му се изисква продължителен период и международна солидарност на всички равнища. Налага се човечеството да се справи не с ограничен брой техногенни замърсители, а с около 4 млн. ксенобиотици, съдържащи се в естествените и новосинтезирани продукти, като 60 хил. от тях се използват ежедневно – основно чрез храните, и ни атакуват постоянно. Интоксикацията постъпва от 1800 активни субстанции на пестицидите, а повече от 5000 химични вещества се използват в хранителната промишленсст, 4000 влизат в състава на лекарствата, а други 2000 се използват като ексципиенти. - Какъв е изходът? - При тази сложна зависимост от химичното обкръжение основната насока на новата екологична стратегия е да осигури, на първо място, екологични и безопасни храни за населението и фураж за животните. Основното ударение в тази нова природосъобразна политика се поставя на преустройството в селското сотпанство. Сега повсеместно се преминава към интегрирана система за опазване на земеделските култури от вредители. В името на екологичното производство се прилагат забравени технологии – набор от агротехнически методи, физически и механически прийоми, както и целенасочено използване на биоагентите, които са най-добрите помощници на човека за опазване на реколтата, като прилагането на пестициди се ограничава само при доказана необходимост над прага на допустима вредност, и то от "зеления списък", които имат екологична оценка. - Как стоят у нас нещата по отношение на биологичното земеделие? - Цялостното решаване на проблема с производството на екологично чисти храни се постига с въвеждането на биологично земеделие в нашата страна, в държавите от Обединена Европа и другите континенти. Тази идея вече се материализира в продължение на 10-15 годинии в Европа и други страни. Водещи са Италия, Германия и Франция. В това отношение ние имаме добре изградена концепция, принципи и перспективи. Не бива да се забравя, че поради икономически причини през последните 15-ина години у нас 80 % от обработваемата площ на страната е екологично чиста и на нея може да се произвежда биопродукция. Ние може да правим земедлие без използването на синтетични агрохимикали, като ги заменим с биопрепарати, минералните торове може да бъдат изместени от оборския тор и компостът от растителни отпадъци и като повсеместно използваме биорегулаторите – особено тези от групата на хуматите, като хумустима. В момента земеделието в България се движи на няколко нива. "Миниземеделието" е това, което се прави по дворните места. То осигурява продоволствието на едно семейство. Второто ниво е, когато се обработват площи извън дворните насаждения в рамките до 100 дка или по-малко. Те се ползват за собствени нужди и за валова продукция предимно за вътрешния пазар. Но голямото производство сега в България става от арендаторите, които особено в Северна България отглеждат 50 000-60 000, даже и 100 000 дка.Част от продукцията от тези стопанства ще е и за вътрешния пазар, и за износ. В тях трябва да има агрономическа помощ на най-високо ниво, а се установява, че именно там няма специалисти. Обикновено арендаторите са хора, получили образование в други области - лекари, юристи, икономисти, а най-малко са агрономите. Не е страшно неспециалисти да инвестират в производсвото, опасно е обаче онези, които следят за изпълнението на агротехнологиите да нямат нужните знания и да са неграмотни в областта на земеделието. Още повече, че за да имаме качествена продукция, на всяка цена трябва да се използват знанията на агронома по растителна защита. На специалиста, който хем е най-близко до екологията, хем е много добре запознат с опасностите от приложението на пестицидите. У нас вече има екологични ферми и продукцията от тях е добре платена. Предвидената субсидия от 13 млн. евро за биоземеделие ще заинтригува и много други производители, които искат да отглеждат овощни и лозови насаждения, зеленчуци, лекарствени култури и билки, както и фуражни растения.