Торенето - елемент от интензификацията на производството

11-10-2006 г.Смята се, че торенето е най-съществената и динамична част на съвременните интензивни технологии в растениевъдството. Интензификацията на този елемент от агротехниката означава не само употребата на високи и в подходящо съотношение торови норми от основните макроелементи. Ефектът от торенето е в неразривна връзка със сеитбооборота, обработката на почвата, борбата с болести, плевели и вредители и не на последно място с вида, срока и начина на внасяне на самите торове. Отдавна е време да се замислим и да придадем реално в практиката малко по-друг смисъл на този термин - Интензификацията трябва да се възприема по-скоро като осъвременяване и обединяване на най-доброто от отделните елементи, изграждащи дадена технология на дадено производство. През последните години в страната ни се предлагат различни видове торове, подходящи не само за почвено торене, но и за предпосевно третиране на семената и за използване по време на вегетацията на културите. Разнообразието от последните е изключително голямо, а приписваните им възможности за повишаване количеството и качеството на продукцията не винаги са конкретизирани не само за нивото на почвеното плодородие, но и по отношение нуждите на растенията. Този начин за подпомагане храненето на растенията в ранните фази от развитието им в никакъв случай не е за подценяване. Докъде се простират възможностите на листното подхранване по време на вегетацията? Какви трябва да бъдат критериите при подбора на торовете, дозите и сроковете на приложението им, за да не бъдат дискредитирани техните възможности? Това са само част от въпросите, които поставят земеделските стопани. Често пъти двата начина на хранене на растенията (чрез корените и чрез вегетативната маса) се противопоставят, без да се оценява фактът, че те в действителност могат идеално взаимно да се допълват. Преди малко повече от около две десетилетия тези въпроси занимаваха твърде ограничен кръг земеделски производители. Торенето като агротехническа мярка от цялостната технология на отглеждане на културите в основни линии се изпълняваше съгласно препоръките по агроекологични райони на страната. За повечето производители периметърът на листното торене беше в сферата на използването на неголеми дози карбамид в съчетание с хербицидите или при извеждане борбата срещу вредната житна дървеница. В общи линии с това се изчерпваше приложението на внасянето на хранителни вещества по време на вегетацията. При нужда се внасяха и микроелементи в случаите на проява на симптоми на недостиг или се третираха с тях предпосевно семената. Внасянето на минерални торове с основната или предсеитбената подготовка на площите, както и подхранването с азот преди началото на трайната пролетна вегетация (за пшеницата) е основният начин на хранене на културите. Към края на 80-те години на миналия век у нас употребата на минерални торове за кратък период от време рязко спада. Най-силно това намаление засяга внасянето на фосфорни торове и практически неизползването на калиевите торове. Много по-слабо е намалението при употребата на азотни торове. При тази ситуация минералното торене у нас в голяма част от случаите е едностранчиво азотно торене, което се превръща в продължителна практика. Негативните последици от тази "нова технология" на торене не закъсняват - вкисляване на голяма част от обработваемите земи, както и мобилизиране запасите на органично вещество в почвата. Принос за това имат рязкото нарастване цените на минералните торове, разпокъсването на земеделските земи, навлизането в земеделието на хора, които нямат нужната подготовка и подобаващо отношение към културата на земеделие, разбира се, и други причини. Невъзможността да се осъществява минералното торене съобразно разработените технологии за отглеждане на културите по агроекологични райони дава възможност за по-широко приложение на внасянето на хранителни вещества по време на вегетацията. В голяма част от случаите то се оказва почти единствената мярка, финансово и технологично достъпна за повечето от земеделските производители. За да се получи удовлетворителен агрономически и икономически ефект от прилагането на различните начини за подаване на хранителни вещества, е необходим широк кръг от познания в областта на биологията на културата, възможностите на съответния почвен тип и неговата актуална запасеност, използваните торове, отглежданата култура (сорт или хибрид) и всичко това пречупено през конкретното състояние на посева. От Ст.н.с.д-р Маргарита НАНКОВА, в. Фермер новият