Палене на стърнищата - да или не?

29-08-2006 г. Ст.н.с. д-р Величка КОТЕВА, Институт по земеделие - Карнобат Освобождаването на площите от растителни остатъци след зимните житни култури е безусловно необходима агротехническа мярка. При все по-често повтарящия се воден дефицит и тежките по механичен състав обработваеми почви на нашата страна заораването на цялото количество слама води след себе си много негативи. Заораната слама бавно се минерализира в органично вещество. Този процес протича с големи загуби от почвените запаси на минерален азот, изискващи допълнително торене на следващите в сеитбообращенията култури с около 10 кг/дка амониева селитра. Създават се неуплътнени участъци в почвата, на които семената трудно поникват, не се вкореняват успешно, растенията измръзват, посевът пропада. Появяват се участъци с изцяло загинали растения. Те впоследствие се заплевеляват и затрудняват жътвата. Доводи в полза на горенето на стърнищата Унищожават се над 90 процента плевелните семена и вредителите по културните растения (неприятели и болести), формирани през стопанската година. Това спестява разходи за борба с тях в следващата култура от сеитбообращението. Улесняват се почвените обработки и почвата се довежда до оптимално за есенната сеитба състояние. Създават се условия за добро поникване, вкореняване, растеж и развитие, зазимяване и презимуване на посевите при повторно отглеждане на житни култури. При влошени климатични условия освобождаването на площта от растителни остатъци е абсолютно задължителна практика, която създава условия за нормални почвени обработки. Понижава се себестойността на продукцията от спестени разходи за хербициди, фунгициди, инсектициди. За балиране, изнасяне, извозване и стифиране на сламата средните разходи са около 7-8 лв./дка. Ако сламата не се използва за изхранване на животните на фермера, би могла да се продаде срещу около 8 лв./дка. Проблемът обаче е в това, че няма реален пазар за нея поради малкото поголовие на селскостопански животни. Допълнителните разходи за борба с плевели са около 2 лв./дка, с болести (прикореново гниене, ръжди и др.) до 3 лв./дка и с неприятели (житен бегач) до 2 лв./дка. Доводи против горенето на стърнищата Те са твърде силни и безспорни. С ратифицирането на Протокола от Киото през юли 2002 г. България е поела задължение за намаляване на емисиите на парникови газове с 8 процента. Горенето на стърнищата създава такива от въглероден диоксид (СО2). Нарушава се естествената биосистема както на обработваемите земи, така и на средата около тях (почвени микроорганизми, насекоми, дребни животни, растителни видове и др.). Известно е, че при горенето се развива висока температура, която убива до 90 процента от живите организми в почвата на дълбочина от 5-7 см. Дългогодишното унищожаване на растителните остатъци (изнасянето им от почвата) нарушава естественото поддържане на хумуса, а оттам и плодородието на почвата. Нарушава се балансът на хранителните вещества. От почвата чрез сламата се изнасят хранителни елементи, които, ако тя не се изгаря, частично се връщат отново в нея. Създават се опасности от полски и горски пожари и пътнотранспортни произшествия. В години със засушавания паленето предизвиква бърза загуба на почвена влага и влошава качеството на почвените обработки. Какви могат да бъдат компромисните варианти за решаване на проблема с намесата на държавата? Явно е, че съществуват много сериозни доводи и за двете тези. Всяка от тях е достатъчно добре обоснована. Ето защо трябва да се намери среден, компромисен път. Възможно ли е компромисно решение на проблема? От професионалните си знания и дългогодишен опит по изследване на почвеното плодородие и разработване на звената от агротехниката на полските култури, отглеждани в сеитбообращение, си позволявам да изразя собствено мнение и да направя няколко предложения. Те не ангажират институцията, в която работя. •Смятам, че би могло да се разреши горене на стърнища само при засяване на зимни житни култури като повторка. Това може да се приложи, когато сеитбообращението е с такава примерна последователност "пролетна окопна култура - житна култура - житна култура - пролетна окопна култура". Тогава изгарянето ще става еднократно през 4 години и няма да окаже значимо негативно влияние. Горенето може да става, като се спазват всички противопожарни правила. •За да стимулира стопаните да балират сламата, вместо да я горят, държавата може да ги подпомага чрез субсидия, примерно 1-2 лв./дка за освобождаване на площите. Субсидията може да е в парично изражение или под формата на дизелово гориво. •В развитите страни сламата е незаменим източник за производство на биогориво или целулоза. Явна е перспективата за такова производство и в нашата страна. Стимулиране на инициативата за създаване на инсталации за биогаз и предприятия за целулоза ще създаде реален пазар на сламата и стимул у зърнопроизводителите тя да се балира, а не да се изгаря. Смятам, че чрез спокойна и реална дискусия между специалистите агротехници, почвоведи, агрохимици, биолози, екозащитници и политици може да се постигне средно компромисно положение. Така ще се предотврати тайното, хищническо палене, чрез което се нанасят много по-големи щети, отколкото ако съществува законова база за разумно решаване на проблема. От в. Фермер