От 2020 до 2030 година България изпълнява десетгодишна Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите. За целта е заложен и индикативен бюджет, надхвърлящ 819 млн. лева, преизчислени в 418 818 353 евро. Изпълнението на тази програма е възложено на две министерства – на околната среда и водите (МОСВ) и на земеделието и храните (МЗХ), които залагат основно на европейско финансиране и отчасти на средства от държавния бюджет, както и на други донорски програми.
За подготовка на програмата са ползвани данни за състоянието на почвите, проучени в периода 2014-2017 година. Обобщената оценка за хумусното състояние на почвите в България преди 2020 г. показва, че климатичните, растителните и другите фактори на почвообразуване в голяма част от страната, особено в равнинната и леко хълмистата, където е съсредоточен обработваемият поземлен фонд, са благоприятни за образуване на качествен хумус, но общото количество на хумус в българските почви не е високо. Най-висока е запасеността с хумус при терените от тип „Черноземи“ и тип „Смолници“, средна е при почвите от тип „Канелени“ и „Кафяви горски почви“ и ниска запасеност се отчита при „Псевдоподзолистите почви“.
Сред основните причини за дехумификацията е широко прилаганото в България изгаряне на стърнищата, което освен до загуба на почвено плодородие, води и до загуба на биологично разнообразие. Дехумификацията е свързана и с други деградационни процеси и се проявява в резултат на вторичното вкисляване и засоляването на почвата. Тя е свързана с изнасянето на повърхностния почвен слой следствие проявлението на ерозионни процеси -водоплощна и ветрова ерозия, окисление на органичния въглерод поради висока аерация при интензивни обработки и деградация на почвената структура при уплътняване на почвата, посочват експерти, четем в доклада.
Основните заплахи за нарушаване на функциите на почвите са дефинирани в Закона за почвите: ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване и свлачища. Като най-сериозна заплаха за деградацията на почвите в България се определя ерозията, което произтича от природните дадености, начинът на земеползване, обработката на почвата, несъобразена с нейните специфични характеристики, технологията да отглеждане на земеделските култури, прилагане на необосновани сеитбообръщения. Около 85 % от почвите в страната са засегнати от процеси на ерозия, а около 30 % от тях са подложени на ветрова ерозия. Ерозията влияние съществено върху екологичните и икономическите функции на почвата. Негативното въздействие се дължи на намалената мощност на хумусния хоризонт и дълбочина на коренообитаемия слой, пониженото съдържание на органично вещество, количество на хранителните елементи и запаси на почвена влага, деградация на почвената структура, образуване на почвена кора; загуба на биоразнообразие; замърсяване на водните течения, поява на еутрофикация, акумулация на наноси в по-долу лежащите територии по склоновете. Затова и начинът на земеползване и структурата на земеделските и горските земи могат осезателно да намалят загубите на почва от ерозия, но могат и значително да я ускорят.
Водоплощна ерозия
Над 65 % от почвите в България проявяват средна до много силна податливост на ерозия. Предбалканът, областта Краище и Източни Родопи са най-силно засегнатите от водоплощна ерозия райони. Значителна част от земята там е изоставена и не се обработв.
В земеделските земи най-висока интензивност на ерозионните процеси има в област Ловеч (19,9 t/ha/y), следват областите Кърджали, Смолян, Търговище и Кюстендил - между 12,0 и 17,0 t/ha/y. В област Ловеч се наблюдават най-големите почвени загуби в страната, за 2014 г. - 6 319 759 t/y. Следват София област, Кърджали и Бургас с над 3 120 000 t/y. Вследствие на водоплощна ерозия средногодишно се отнасят 136 700 000 t почвен слой. Наблюдава се тенденция към увеличаване на площите със среден и висок ерозионен риск, съответно с 36 048 ha и 27 824 ha, а площите със слаб ерозионен риск намаляват с 63 872 hа. Спрямо 2013 г. загубите на почва се увеличават, както следва - при нивите с 1 800 000 t, а при останалите обработваеми земи (без ниви и пасища) със 740 944 t.
Ветрова ерозия
Приблизително 24-30 % от почвите в страната са подложени на ветрова ерозия. През 2014 г. се наблюдава съвсем слабо увеличаване на площите, засегнати от ветрова ерозия са 3 816 816 хектара. Те заемат 34 % от обработваемите земи в страната. Средногодишният интензитет е 0,27 t/ha/y. Площите с висок ерозионен риск са 58 555 hа, което представлява 1,5 % от площта на обработваемите земи; тези с много висок риск са 7 493 hа (0,3 %). Засегнатите площи с умерен ерозионен риск са 303 539 hа (8,0%), а със слаб – 3 443 457 hа (90,2 %).
С най-висок интензитет е ветровата ерозия в областите - Добрич (2,2 t/ha/y), София област (0,9 t/ha/y) и Варна (0,5 t/ha/y). Загубите на почва са най-големи в областите: Бургас и Варна, следват Пловдив, София област, Добрич, Хасково и Стара Загора. През 2014 г. само две области имат много висок ерозионен риск (над 50 t/ha/y) – Бургас (6 728 ha) и Добрич (766 ha) и тази тенденция се запазва.
Ерозионните процеси в горите, които в миналото са били значителни, към настоящия момент са ограничени или дори спрени, благодарение на многофункционалното стопанисване на горите, масовите залесявания, изградените в горските територии противоерозионни съоръжения и непрекъснато увеличаващото се горско покритие. Залесените площи се увеличават през последните години - 3 864 965 ха през 2016 г., 3 877 626 ха през 2017 г. и 3 893 396 ха през 2018 г. За изминалия стогодишен период на организирана борба с ерозията в горския фонд на страната са залесени над 2 300 000 ha, от тях 820 000 ha с противоерозионно предназначение, изградени са 618 000 m3 баражи и прагове, 395 000 m3 каменни прагчета, 600 000 m2 клейонажи и 429 000 линейни m брегови плетчета.
Намаляване на почвеното органично вещество (дехумификация)
Почвите играят важна роля в кръговрата на въглерода на земята, тъй като съдържат голяма част от запасите на въглерод. Това е важно не само за глобалния баланс на въглерода, но също така и за настоящия и бъдещ продуктивен потенциал. Почвите от селскостопанския фонд силно се различават по концентрация на въглерод и свързаните с това свойства. Последствията от дехумификацията се изразяват в обезструктуряване на почвите, влошаване на техните водно-физичните и въздушни свойства, което води до намаляване на продуктивните им възможности. В резултат на дехумификацията се повишава рискът от проявление на ерозионни процеси.
Изследванията все пак показват и положителни тенденции, отнасящи се до намаляване на замърсяването от пестициди. Общото становище е, че почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на замърсяването с устойчиви органични замърсители (полиароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили и хлорорганични ПРЗ). Стойностите за тях често са под границите на откриване.
Наблюдава се трайна тенденция към ограничаване на процесите на замърсяване с торове и ПРЗ, поради редуцираното им потребление за доста дълъг период от време след поземлената реформа.
Наторените с минерални торове и оборски тор земеделски площи представляват 89% от използваната през 2016 годината земеделска площ. По данни на областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ), през 2016 г. в страната са употребени: 356 913 t азотни торове (N); 82 566 t фосфорни торове (Р2О5) и 45 457 t калиеви торове (К2О)16. Спрямо 2015 г. през 2016 г. се наблюдава увеличение с 10.3 % на наторените с минерални торове (общо азотни и фосфорни) площи – от общо 2 983,9 ha (2015 г.) на 3 293 ha за 2016 г. Най-висок процент увеличение от 86 % се отчита при площите, наторени с фосфорни торове (Р2O5).
През първите години след поземлената реформа е използван преимуществено азотен минерален тор, което се е отразило негативно както върху добивите, така и върху почвите. Регистрацията на земеделски стопани за подпомагане по програми за екологосъобразно земеделие и биологично производство от ПРСР налага преди получаването на субсидии да се представят протоколи за агрохимичен анализ на почвите. Тази мярка е стъпка към по-доброто и балансирано торене, чието следствие е опазване на почвите и водите от замърсяване.
По отношение на бюджета, който до 2030 г. трябва да се използва за подобряване на почвеното здраве – 819 137 500 лв., или над 418 млн. евро. Най-голям дял е планиран за осъществяване на мерките по постигане на Приоритет 2: Предотвратяване възникването на деградационни процеси, възстановяване и съхраняване функциите на почвите – 305 314 112 евро, а за изпълнение на задачите по Приоритет 3: Устойчиво управление на почвите като природен ресурс и екологосъобразно земеползване – 108 189 362 евро.
Синор.бг зададе въпроси към МЗХ за изпълнението на десетгодишната програма, с които ще ви запознаем допълнително.
