25-06-2003 г. Хората в с. Полковник Минково вдигат параклис, за да омилостивят природата "Златни пари и труд заровихме в земята, а ще жънем глад и мъка." Това казват хората в едно малко добруджанско селце. Плачат и се кръстят. Дано Бог ни помогне. Нивите край с. Полковник Минково са празни. Намират се на има-няма десетина километра от Добрич. В миналото заедно със съседните села - Победа, Методиево, Котленци и Свещарово, Полковник Минково се е славило като едно от най-богатите. В този край винаги са жънели по 500-700 кг жито от декар. Сега огромните масиви в равнината линеят. Хората през сълзи повтарят само една дума: суша. И денонощно отправят само една молитва - да падне поне малко дъжд, пише в. Стандарт. Няма още 11 ч. А като погледнеш към нивите край дубруджанското с. Полковник Минково, виждаш как въздухът трепери от жегата. Сякаш си в пещ. Земята се е спекла. На едри буци. Поседиш ли майко край посевите, забелязваш как съхнат пред очите ти. За часове. Такова чудо не е било, казва 75-годишният Димитър Драгнев от селото. И допълва: Те такава беда не е сполетявала Добруджа от 1949 г. Дядото е подредил двора си като аптека. Денонощно пръска лехите с вода от личния кладенец. Полива и разказва как преди половин век полетата в Добруджа били ударени от замръзване. След това от суша - досущ като сега. Тогава скубехме с ръце изсъхналите стръкове и ги режехме за фураж, спомня си бай Димитър. "Не падне ли дъжд до края на седмицата, край - няма да спасим и пролетниците", вдига безпомощно очи към небето и председателят на местната земеделска кооперация Лазар Лазаров. Когато не помогнали молебени и курбани, той обещал да вдигне порутения параклис край селото. Още не изрекъл обета и на Спасовден ръснал малко дъждец. Но земята е жадна, не е валяло от края на април по тези места. Кооперацията щяла да даде материали, а селото с доброволен труд да построи параклиса, зарекли се хората. И се надяват така да омилостивят природата. Легенда или не, историята на това свято място кара хората да вярват, че в него има чудо. Някога 18-годишната мома Невена от селото легнала тежко болна. Тя сънувала странен сън - че ако стане и отиде до това място, посочено от провидението, ще бликне лечебна вода. Така и станало. На сутринта девойката взела лопата и открила вълшебното изворче, което я изцерило. Братята й вдигнали параклис, а момичето надянало калугерски дрехи. Като монахинята Людмила тя отишла в манастира в Арбанаси. Бабината-Невенина вода ще ни спаси, казват хората в Полковник Минково. Те вече копаят и градят параклиса върху това място. А в кооперацията стягат машините за предстоящата жътва. Най-рано тя трябва да започне след 20 дни. Но какво ли ще жънем, питат се производителите. Тази зима измръзнали 1040 дка с ечемик и 1200 дка с пшеница. Хората се хванали за работа, разорали и засели навреме с пролетници. Но още не знаят каква реколта ще приберат от тях. Близо 9000 дка земя обработва ЗК "Полковник Минков". След няколко сушави години заложили на нетрадиционните за Добруджа култури - кориандър, бял синап, анасон. Ще сеем билки вместо жито, зарича се председателят Лазар Лазаров. Като предвидлив стопанин той съживил всяка педя земя в двора с вода от дълбокия кладенец. Месец преди сезона хората му ще берат дини и тикви. От тях ще платим по някой лев на селото, надява се Лазаров. Миналата година кооперацията дала по 22 лв. на декар на собствениците на земя. А сега от оцелялата пшеница едва ли ще приберат по 100 кила жито. Слънчогледът вече оформи пити, но ако не падне дъжд, става фатално и за него. Сушата е златна мина за прекупвачи и групировки, казват хората в Полковник Минково. С внос на пшеница ще подбият цената на родното жито и ще го изкупуват по 15 ст. за килограм, тревожи се земеделският шеф. Работата ни е спукана, ако тръгнем с такива цени, категоричен е той. Данъчните взели на кооперацията 60 000 лв. за неплатено ДДС от пловдивския зърнен аферист Филчо Колев. Житна дървеница нагазила посевите и трябвало да хвърлят двойно повече торове от обичайното. Стопаните имат да връщат 18 000 лв. кредити на фонд "Земеделие". В кооперацията има гардове, колкото са и механизаторите, за да пазят нивите от честите престъпни нашествия. Сега стопаните се кахърят как ще пуснат тежките комбайни в нивите. 20-сантиметровите житни посеви ще бъдат прерязани. Класовете стигат до коляно, а други години са стигали до кръста на човек. В съседното село Победа, което е на една улица от Полковник Минково, времето сякаш е спряло. Сега е харманът ни, но не се радваме, признава Георги Маринов, обявен за фермер № 1 през 2002 г. Миналото лято в нивите му по добруджански обичай зажъна първата ръкойка премиерът Симеон Сакскобургготски. Тогава Маринов прибра рекордните 550-600 кг от декар. Сега не се надява на повече от 100 кг. В земята съм погребал 600 000 лв., казва стопанинът. Той обработвал 21 000 дка земя, но ще прибере отсевки и няма с какво да засее наесен. Когато Добруджа е зле, и България е зле, предупредиха на кръгла маса местните стопани земеделския министър Мехмед Дикме.