Рядкост е да видиш биологичен земеделски производител, който цели 17 години е устоял на катаклизмите на родния пазар, без да фалира. Още по-голяма рядкост е, когато той успешно се развива, като инвестира и в преработка – на всичкото отгоре, без да ползва европейско или национално съфинансиране. Думата ни е за Пламен Газянов от град Славяново, Плевенско, който през 2009 година започва фермерството си с първите си насаждения орехи.
Впоследствие прилага умна технология и в междуредията на ореховите дръвчета засажда лешници. Идеята е добра, защото лешниците обичат влага и сянка, каквато предлагат орехите. До миналата година той е имал и капково напояване, но заради липсата на работна ръка, защото междуредията трябва да се косят редовно, той е принуден да изкопае тръбите, така че коситбата да става с машина. Заменя капковото напояване с мулч, който да задържа влагата дори при засушаване. Последните три години обаче до 2025-а, когато заради пролетните студове и летните суши плодовите реколти бяха силно компрометирани, бизнесът му доста е пострадал. Още повече че при биопроизводството реколтата винаги е много по-ниска от конвенционалното производство.
Много преди това обаче, с нарастване на търсенето на биологични здравословни храни му идва идеята, че не е лошо да се захване с преработка на орехите и лешниците, произвеждайки биологични масла не само от неговите насаждения. Така той инвестира семейни средства и през пролетта на миналата година открива цех за пресоване на този тип суровина, като подготвя солидна номенклатура от биопродукти, която предлага всяка сряда на Фермерския пазар пред сградата на Министерството на земеделието и храните в София – тахан, халва и масла от лечебни растения.
Днес Газянов внася екзотични семена и ядки като сусам, бял трън, шам фъстък, кашу и др., от които произвежда различни видове тахан и масла. Възнамерява да купи още земеделска земя, така че да поризвежда също слънчоглед и други семена. На въпроса как е преживял преминаването от лев към евро, биопроизводителят кратко посочва, че лично той е обърнал миналогодишните си цени по курса на БНБ, така че от миналата година досега цените на продукцията му остават непроменени.
Подобно на всички биоземеделци, така и каузата на Пламен е да произвежда и предлага на пазара 100-процентов качествен продукт, който да се оцени и от потребителите. Тази година той е очарован от качеството на произведената продукция. „Не само дъждовете помогнаха, нямаше повратни студове, които през пролетта да унищожат цветовете. Затова и всички колеги бяхме много доволни от произведеното“, посочва Пламен Газянов.
Единственото предизвикателство, което според него е основен проблем не само за земеделците, но и за други сектори от икономиката, е наемната ръка. „Дори и един милион имигранти да дойдат тук, пак ще са недостатъчни, защото наемната ръка рязко намаля. Липсват хора с професии, които знаят как да работят. Ето в Славяново имаме около 2 хиляди жители, но е изключително трудно да намериш желаещи да се занимават със земеделски труд“, обяснява фермерът. Самият той също търси варианти да наеме имигранти, но засега отлага решението на проблема. Защото като малък производител той си има приоритети – а последният, който чака решение, е да направи малка фотоволтаична централа, която да му помага за преработката. Защото всеки цент от печалбата трябва да се инвестира и само така може да бъде конкурентен на пазара.
