След като от началото на септември агроминистерството подготви нови указания за събиране на неплатените наеми и ренти при ползването на земите от Държавния поземлен фонд (ДФЗ), се оказва, че по-големите длъжници са не толкова фермерите (като физически лица), колкото регистрираните юридически лица (тоест фирми и еднолични търговци). Това показва справката от областните земеделски дирекции, подготвена за Синор.бг, от която се вижда, че за последната година некоректните платци се намират в осем от 27-те области в страната.
Просрочия с повече от три месеца към момента са отчетени в следните области – Благоевград са 3 физически лица; в Плевен – 4 лица, от които 3 физически и 1 юридическо; във Варна – 8 лица, от които 3 физически и 5 юридически; в Пазарджик – 1 случай; в Добрич – 8 лица, от които 1 физическо и 7 юридически; във Велико Търново – 5 лица, от които 4 физически и 1 юридическо; в Шумен – 8 лица по отношение на наемни и арендни плащания; в Сливен – 6 юридически лица; Враца – 10 земеделски стопани, от които 6 фирми; Видин -–2 длъжници, чиито задължения към момента не са погасени; Кюстендил – 1 юридическо лице, което впоследствие е погасило задължението си и Разград – 1 случай.
В част от случаите към момента задълженията вече са погасени. За други длъжници са предприети действия за прекратяване на договорите и за принудително събиране на вземанията, обясниха от агроминистерството.
Отличниците са в 10 области – Ловеч, Габрово, София-град, Смолян, Хасково, София-област, Монтана, Търговище, Стара Загора и Пловдив не са установени действащи длъжници с непогасени задължения, просрочени с повече от три месеца за посочения период.
Най-големите длъжници са установени в отделни общини на областите Варна, Добрич, Велико Търново, Плевен, Видин, Шумен, Сливен и Пазарджик. Сред посочените общини са Варна, Тервел, Генерал Тошево, Добричка, Кнежа, Червен бряг, Златарица, Горна Оряховица, Велико Търново, Белоградчик, Видин, Върбица, Сливен, Котел, Твърдица и Пазарджик.
От министерството обаче уточняват, че наличието на просрочени задължения не означава, че те са несъбираеми. В значителна част от случаите областните дирекции вече са предприели действия за доброволно или принудително събиране на дължимите суми. На въпроса ни дали има ли срок на изчакване за длъжниците с просрочие от три месеца или ще се предприемат незабавно действия за прекратяване на договорите, от МЗХ отговориха, че предприемането на действия зависи от вида на договора и начина, по който са договорени плащанията.
Съгласно Закона за арендата в земеделието при договори, при които арендното плащане е уговорено за период от една стопанска година, разваляне на договора може да бъде предприето при забавено плащане за повече от три месеца. При договори, при които плащанията са уговорени на периоди, по-кратки от една стопанска година, разваляне може да бъде предприето при неплащане на две последователни вноски.
В съответствие с новите указания на Министерството на земеделието и храните при изтичане на съответния срок и при липса на плащане следва да бъдат предприети действия за прекратяване на договорите, така че да не се допуска натрупване на нови задължения към държавата. При договорите за наем редът за прекратяване е различен и действия могат да бъдат предприети съгласно приложимите разпоредби на Закона за задълженията и договорите.
В зависимост от конкретния случай областните дирекции предприемат и действия за доброволно събиране на задълженията, както и за принудителното им събиране по съдебен ред.
На въпрос на Синор.бг дали от предходни години има случаи, при които длъжници не са плащали три години и задълженията им са били опростени по давност, от областните дирекции информираха, че в преобладаващата част от областите няма случаи на задължения, опростени поради изтичане на давностен срок.
В отделни области са установени случаи на вземания, погасени по давност. ОД „Земеделие“ Велико Търново посочва общо 5 подобни случая, а ОД „Земеделие“ Враца има 3-ма длъжници, като в последните случаи става въпрос за задължения, по които не са извършвани плащания за период от над 10 години.
В останалите области няма данни за опрощаване на задължения поради изтичане на давност. В някои дирекции изрично е посочено, че директорът на ОД „Земеделие“ няма правомощия да „опрощава“ задължения по собствена преценка. При наличие на непогасени задължения се предприемат действия за тяхното събиране, включително по съдебен и изпълнителен ред, като при необходимост се предприемат и действия за прекъсване на давностните срокове.
След въвеждането на новите указания на агроведомството областните дирекции „Земеделие“ следва да предприемат своевременни действия при установяване на просрочени задължения, с цел ограничаване на натрупването на нови вземания към държавата, обясниха от ведомството.
