Правилното прибиране и съхранение на картофите е от ключово значение, за да се запазят свежи, твърди, без гниене и годни за консумация по-продължително време. Влияние върху съхраняемостта оказват много фактори, включително избора на подходящ сорт. Когато се питате как се определя зрелостта на картофите, а важно да наблюдавате всичко, не само промяната на надземните части на растенията може да дадат верния отговор.
Листа може да са започнали да пожълтяват, но грудките да са още малки и с тънка, лесно лющеща се кожица. Те са напълно неподходящи за съхранение. Образуването на малки микропукнатини в крехката обвивка на клубените позволяват на бактериите и гъбичките да навлязат дълбоко навътре. За да се осигури дългосрочно съхранение, без загуби, картофите трябва да се извадят, изсушат и сортират навременно.
Зрелите картофи имат дебела, здрава и суха кора. Ако ги потрием един в друг, те не оставят никакви забележими следи.
Готовността за прибиране на реколтата може да се прецени и по това колко здраво картофите се държат за столоните. При неузрелите клубени подземните стъбла (столони) са дебели, сочни и ги задържат здраво на място. Ако дръпнем стъблото нагоре, кореноплодите няма да го последват. При напълно зрелите картофи столоните изсъхват, изтъняват и стават крехки, а грудките лесно се отделят от майчиното растение.
Ранните картофи узряват по-бързо – необходими са приблизително 60-70 дни след засаждането. Клубените на средноранните и късни сортове се нуждаят от по-дълъг период – 90-120 дни. Прибираме ги обикновено от края на август и септември.
Период на оздравяване
Изключително важно е правилното прибиране на реколтата, особено ако на участъка има фитофтора. За да се предотврати разпространението на болестта в хранилището чрез попадане на патогени в него, необходимо е да се отстранят всички надземни части поне две седмици по-рано. Тази техника се нарича десикация и ускорява заздравяването на обвивката на клубените, увеличавайки устойчивостта им на механични повреди.
Лечебният етап включва сушене, доузряване и заздравяване на всякакви механични повреди. След изваждане картофите трябва да се оставят на лехата за 1-2 часа, за да изсъхнат, но не повече, защото това може да окаже негативно влияние на последващото съхранение.
След слънчево-въздушната процедура картофите се прибират на сянка и в защитено, но проветриво съоръжение, където в продължение на две седмици ще увеличат своята устойчивост.
Недоузрелите и механично повредени клубени могат да загубят до 20 пъти повече влага от тези с твърда обвивка и без наранявания. Кореноплодите сами „лекуват“ раните си, като образуват нова защитна тъкан на тяхно място. Всякакви повреди заздравяват лесно на светло за 2-3 денонощия или на закрито при температури приблизително 15 градуса по Целзий.
Понижаване на температурата
Според всички правила за съхранение, след като раните вече са заздравели, температурата трябва постепенно да се намали до 2-4 градуса. В идеалния случай това трябва да става с 0,5 градуса всеки ден. Картофите, които са бързо охладени, не се съхраняват добре и месестата им част може да потъмнее. Този период обикновено отнема 10-15 дни или повече. При тази температура всички биохимични и биологични процеси спират и картофите вече са готови за продължително съхранение.
Преди да ги поставим в избата или хранилището, те трябва да бъдат отново проверени и внимателно сортирани. Семенните клубени е добре да се „озеленят“ на слънце в продължение на няколко дни, за да увеличат устойчивостта си по време на съхранение.
По принцип могат да се съхраняват всички сортове картофи, но сроковете ще варират. Ранните могат да се съхраняват добре до 1-2 месеца, а средноранните и късните са подходящи за продължително съхранение.
