Ново изследване на БАН, обхващащо периода 2023–2024 година определя Северозападна България като най-рисковата зона за топлинен стрес, защото екстремните горещини настъпват точно когато царевицата и слънчогледът са най-уязвими. В разстояние само на една година честотата на тежкия топлинен стрес в Дунавската равнина се е увеличила над 10 пъти, като най-силно засегнат е Северозападът – районите около Видин, Лом и Монтана, посочват експертите, цитирани от климатека.бг.
Най-много събития на топлинен стрес са регистрирани през юли и август – точно когато царевицата и слънчогледът преминават през най-чувствителните си фази и наливат семена и зърна. При екстремна жега растенията влизат в своеобразен „режим на оцеляване“, което може да доведе до сериозен спад на добивите.Сушата и горещините нанасят все по-големи щети на земеделието.
Общо при отглеждането на царевица в Европа загубите са средно с 12,5%, а въздействието на тези екстремни явления върху растениевъдството се е увеличило близо три пъти през последните десетилетия, посочва Кристиян Панайотов, специалист по устойчиво развитие със солиден опит в управлението на международни проекти в областта на околната среда и природните ресурси. Публикуваме изследването със съкращения.
Ново изследване на учени от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН показва колко бързо този риск може да се променя и у нас: само между 2023 и 2024 г. честотата на тежкия топлинен стрес в Дунавската равнина нараства повече от десет пъти. Добруджа, известнd още като основната житница на страната заема 3,14 млн. хектара и концентрира голяма част от производството на царевица и слънчоглед. За да проследят риска от екстремни горещини, учените анализират ежедневни метеорологични данни от 157 точки за летните месеци между 2022 и 2025 г.
Данните разкриват огромни колебания между отделните години. 2023 г. е била сравнително благоприятна – във всяка изследвана точка са отчетени средно 1,2 дни на стандартен топлинен стрес. Само година по-късно обаче те вече са 5,2 – повече от четирикратен ръст. Така 2024 г. се очертава като година на тежки екстремни явления. Още по-рязка е промяната при тежкия топлинен стрес: от средно 0,16 дни през 2023 г. до 1,69 през 2024 г. – над десет пъти повече.
Топлинният стрес се получава при високи температури и сух въздух, тъй като растенията започват да губят вода по-бързо, отколкото могат да си я набавят. За да се предпазят от изсушаване, те ограничават растежа и фотосинтезата си.
При стандартен топлинен стрес – температури над 35°C и ниска влажност – растенията започват да губят вода по-бързо, отколкото могат да я поемат от почвата. За да се предпазят, те затварят малките отвори по листата си, през които обменят газове и вода. Така обаче се забавя и дори спира фотосинтезата.
При тежък топлинен стрес – температури над 38°C и още по-ниска влажност – охлаждането на растенията става силно ограничено, а рискът от бързо развиващо се засушаване и трайни увреждания нараства. Тези епизоди са основен двигател за развитието на разрушителни „светкавични засушавания“ (flash droughts), които причиняват необратими увреждания.
Точно в този период царевицата и слънчогледът преминават през най-чувствителните си фази – цъфтеж, опрашване, както и образуване и наливане на зърното. Съвпадението на екстремни температури с тези фази води до стерилност на прашеца (той губи способността си да опложда) и нарушено формиране на семената.
Установени са устойчиви горещи точки на термичен стрес, които са концентрирани в Северозападна България – най-вече в районите на Видин, Лом и Монтана. Петте метеорологични точки с най-много регистрирани дни на топлинен стрес се намират изцяло в тази западна зона.
Растенията имат своите физиологични лимити и прагове на търпимост и при топлинен стрес те преминават в режим на оцеляване. За да се предпазят от пълно изсушаване, те активират сложни защитни механизми, което изисква огромно количество енергия. Растението пренасочва цялата си енергия, блокирайки цъфтежа и формирането на зърното. Температурите пречат на растенията да разпознават правилно кога да растат и кога да се защитават, като едновременно с това разрушават важни протеини и увреждат клетките. Единият от най-пагубните ефекти е пълното спиране на фотосинтезата, тъй като ензимите, отговорни за усвояването на въглеродния диоксид, са изключително чувствителни към високи температури.
Най-големи са щетите, когато сушата и горещините ударят едновременно. Анализ на данни за Европа за периода 1961–2018 г. показва, че при такава комбинация загубите на добив при царевицата достигат средно 12,5%, а при маслодайните култури – 8,4%. За сравнение, сушите самостоятелно са намалявали добивите от зърнени култури средно с 9%, а горещите вълни – със 7,3% (Brás et al., 2021).
Подобна ситуация беше отчетена и през горещото и сухо лято на 2024 г. Европейската комисия съобщи, че високите температури и недостигът на валежи в Централна и Източна Европа са влошили перспективите за добивите от царевица и слънчоглед, включително в България. Най-силно са били засегнати летните култури, сред които царевицата и слънчогледът.
По-малката реколта може да означава по-скъп фураж и по-високи цени на месото, яйцата и млечните продукти, докато слабият добив от слънчоглед може да ограничи предлагането на олио. Цените зависят и от вноса, запасите и международните пазари, но топлинният стрес увеличава нестабилността по цялата хранителна верига. Така жегата се превръща в невидим инфлационен фактор, който може да направи храната по-скъпа и по-трудно достъпна.
Как да защитим реколтата и хората?
Смекчаването на рисковете изисква бърза, интелигентна и локализирана адаптация и конкретни мерки. За земеделието това означава спешна нужда от по-устойчиви на жега сортове и хибриди, промяна на сроковете за сеитба, така че цъфтежът да не съвпада с най-силните юлски горещини, както и прецизни методи за напояване и практики, които помагат на почвата да задържа влагата.
За институциите това означава да изградят системи за ранно предупреждение при опасни за земеделието горещини, както и ясни правила за защита на здравето и безопасността на работниците (повече по темата в карето по-долу), особено в най-засегнатите райони на Северозападна България. От това колко бързо ще превърнем научните данни в конкретни мерки зависи и способността ни да произвеждаме достатъчно храна в условията на все по-горещ климат.
