Дори 900 милиона биха били мизерна сума за съсипаната от сушата европейска реколта. Това заяви комисарят по земеделие Кристоф Хансен пред репортери през юли, цитира „Политико“. Макар че тази цифра представлява предложението на Комисията за удвояване на настоящия кризисен кеш, той отбеляза, че „ако трябва да вземем предвид всичко, което страните искат, това би било абсурдно малко“.
Картите на сушата в ЕС показват, че най-лошото от нея преминава право през средата на континента.
В Унгария, където реколтата това лято е с 10 до 20 процента под средната за пет години, министерството на земеделието заяви, че инструментите просто не са в крак с променящия се климат. Спешната помощ и застраховките се нуждаят от възстановяване за по-гореща Европа, се казва в изявление на министерството, с повече пари от ЕС зад тях, така че фермерите да получават помощ „по-бързо и по-предсказуемо“.
Заедно с шест други страни в сухия пояс, Унгария подкрепи декларация през юни , с която се изисква списък с промени във фонда за спешни случаи.
Тези страни - Полша, Чехия, Словакия, България, Хърватия и Румъния - искат той да покрива щетите от атмосферните условия; да плаща, когато земеделски производител загуби една пета от реколтата си, а не една трета; и да предоставя парите, преди документите да са изчистени. В момента, пишат те, „облекчението идва твърде късно“, пише „Политико“.
Комисар Хансен иска парите да отидат за дългосрочни решения, а не само за компенсиране на загубите на земеделските производители. Идеите включват напоителна и водна инфраструктура за смекчаване на щетите, както и застрахователен тласък с Европейската инвестиционна банка, така че лошите години да бъдат покрити от премии, а не от спешни фондове.
Но „никога няма да намерим достатъчно пари“, каза той, освен ако по-богатите страни от ЕС не вложат повече в общия бюджет на блока. Засега тези страни настояват вместо това за намаляване на фонда .
Не всички страни, страдащи от суша, са за по-лесен достъп до спешни средства.
Във Франция жегата удари точно когато царевицата цъфтеше и не се образуваха зърна. До средата на юли производителите окосиха растенията за храна на животните. Индустрията очаква най-малката си реколта от царевица от поне четвърт век - спад от 30% за една година. Министерството на земеделието на страната обаче заяви, че кризисните пари на ЕС трябва да останат това, което са: инструмент за пазарни сътресения. Климатичният риск, се казва в изявление на министерството, принадлежи на специални инструменти като субсидирано застраховане на реколтата.
За полския министър на земеделието Стефан Краевски, спешните парични средства и инструментите, предназначени за управление на дългосрочния риск, се допълват взаимно. „Едното не бива да бъде напълно заменено от другото“, каза той.
В Германия нивото на Рейн е спаднало толкова ниско, че товарните кораби плават наполовина натоварени, което увеличава разходите за превоз на зърно и фуражи. Германската асоциация на фермерите подкрепя преминаването към превенция и адаптация – стига това да е свързано с „инвестиция“, каза председателят Стефани Сабет, „а не със задължение“.
