Повече от десет години собствениците на къщи за гости, хотелиери и ресторантьори се опитват да получат нормативна уредба за контрол на производството на така наречените занаятчийски продукти, които са извън обсега на Закона за храните. Помним как през 2024 година те бяха изключително близо до подготовка на подобен документ, изработен с участието и на самите неправителствени организации, само че предишният редовен кабинет изпадна в дълбока незаинтересованост и проектът остана на трупчета.
Гергана Кабаиванова от "Пендара" в интервю през 2025 г.
Днес има надежда мъглата над този казус да се разсее, след като девет от неправителствените организации отправят призив не само до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, но и към колегите му на туризма Илин Димитров и на културата Евтим Милошев, с искане за създаване на междуведомствена работна група с участие на компетентните институции, професионалните организации, експерти и представители на микропроизводителите, които да се придържат към европейския регламент 852 от 2004 г., представящ насоките, свързани с хигиената на храните, за да подготвят нужното законодателство.
„Промените ще разширят обхвата на законната стопанска дейност, ще подобрят проследимостта и контрола и ще осигурят на ресторантьорството, хотелиерството и туризма достъп до повече проверени местни доставчици“, пишат в писмото си представителите на „Академия Пендара“ с управител Гергана Кабаиванова; Виктор Жечев, шеф готвач; ресторант “Силивряк”, Мария Жекова, шеф готвач и управител; ресторант “Рамира”, Живко Влашки, шеф готвач и управител; Ферма “Багри”, Димитър Николов, управител; „Шарена фабрика“, Мартин Николов, шеф готвач; Националната занаятчийска камара (НЗК); Българската асоциация на винените професионалисти БАВП и на сайта Di Vino.bg.
Бизнесът настоява да получи нормативна рамка за микропроизводителите на местни фермерски и занаятчийски храни, защото въпросът има пряко стопанско значение. „Ресторантите и хотелите се нуждаят от законен и предвидим достъп до пресни сезонни продукти и занаятчийски храни в малки серии, свързани с регионални суровини, сортове, породи и производствени технологии. Те могат да бъдат включени в професионалната кухня само при осигурени регистрация, проследимост, документиран произход и официален контрол“ четем в писмото до министрите.
„Действащата нормативна рамка в областта на националното законодателство за храните не разграничава достатъчно индустриалното производство от микродейността с ограничен капацитет и пазарен обхват. Прилагането на чл. 26, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за храните във връзка с изискванията за статут и предназначение на помещенията често възпрепятстват регистрацията на микропредприятията, преди да бъдат оценени действителният риск, технологичният процес и хигиенните условия. Инвестиционните и административните изисквания са несъразмерни на произвежданите количества и в редица случаи правят законното навлизане на пазара икономически неизпълнимо. Резултатът е недостиг на регистрирани местни доставчици. Ресторантьори и хотелиери не могат да купуват редовно и да включват устойчиво в менютата си продукти от микростопанства, малки занаятчийски и домашни производства. Туроператорите срещат същото ограничение при организирането на дегустации, кулинарни маршрути и посещения при производители. Така туристическото потребление се отделя от местното земеделие и преработка, а регионалният произход остава слабо представен в туристическия продукт“, е мотивът за това законоадателство", се посочва в писмото.
И понеже безопасността на храните е задължително условие, затова и представителите на малкия бизнес имат следните три предложения:
-
Въвеждане на пропорционален регистрационен режим за домашни хранителни обекти и микропроизводители в съответствие с Приложение II, глава III от Регламент (ЕО) № 852/2004, чийто текст се прилага към писмото. Регламентът изрично включва помещенията, използвани главно като частни жилища, където редовно се приготвят храни за предлагане на пазара, и определя за тях адаптирани хигиенни изисквания. Настояваме тази възможност, предвидена в европейското законодателство, да бъде приложена ефективно в националния регистрационен режим, като се извърши оценка нариска според реалните условия на дейността, при запазени изисквания за самоконтрол, проследимост и официален контрол.
-
Включване на хранителните занаяти (включително сиренарство, месарство, колбасарство, хлебарство, мелничарство, таханджийство и пивоварство) в Закона за занаятите, с регламентиране на майсторската квалификация, професионалното обучение и предаването на специфични производствени знания.
-
Ясно нормативно уреждане на случайното обработване, приготвяне, съхранение и сервиране на храна от частни лица при ограничени честота, количества и степен на организираност, в съответствие с общото тълкуване, постигнато с консенсус между експерти от държавите членки и отразени в „Насоки за изпълнението на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 852/2004 за хигиената на храните“, което прилагаме към настоящото писмо. Съгласно това тълкуване дейностите, извършвани случайно и в малки количества, включително при местни празници, събори, дегустационни, културни инициативи и други общностни събития, не представляват дейност на предприятие и не попадат в обхвата на изискванията на европейското законодателство за хигиената на храните.
Темата е с продължение, затова очакваме трите ведомства да помогнат на бизнеса да разширят обхвата на законната стопанска дейност, да подобрят проследимостта и контрола и да осигурят на ресторантьорството, хотелиерството и туризма достъп до повече проверени местни доставчици.
