В Сърбия 14,5 процента от наетите работници са на срочен трудов договор, което означава, че приблизително един на всеки седем служители работи със сигурна основа за пенсия. Данните са на Евростат за 2025 г., съобщава регионалната телевизия в западната ни съседка Ен1, цитирана от БТА.
Колкото повече съседите на България прилагат адекватни политики, толкова повече оредяват качествените новини от България, а ние, медиите отразяваме чуждия опит, с идеята отговорните фактори в нашата държава да се чукнат по главите.
Делът на трудово заетите в Сърбия се оказва много по-висок дори от средното равнище за целия Европейския съюз, където 9,9 процента от работниците са наети по договор за определен срок. По-високи стойности от Сърбия има само в Северна Македония, където 15,4 процента от служителите са на срочни договори, и Нидерландия с 18,4 процента.
За сравнение, в Хърватия делът на временните работници е 7,5 процента, в Босна и Херцеговина – 8,9 процента, в Словения – 7,1 процента, в България – 2,2 процента, а в Румъния – 1,6 процента.
Срочните и безсрочните трудови договори гарантират еднакви основни права на служителите – включително право на възнаграждение, отпуск и болнични. Постоянната заетост обаче осигурява по-голяма сигурност, тъй като работодателят трябва да има законово основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Временните договори са типични за сектори със сезонна работа като туризъм, хотелиерство, селско стопанство и строителство. Експерти обаче посочват, че сезонният характер на част от работните места не е достатъчно обяснение за високия дял на срочната заетост в Сърбия. Според юристи една от основните причини е практиката в публичния сектор, където от 2013 г. действа ограничение за постоянно наемане на служители, отбелязва Ен1. Заради необходимостта от специални разрешения държавните институции често използват срочни договори, които се подновяват многократно. Така част от служителите остават на временни позиции в продължение на години.
Законът за труда в Сърбия ограничава продължителността на срочната заетост до 24 месеца, освен в определени случаи – например при заместване на отсъстващ работник, работа по конкретен проект или при новосъздадени работодатели. Въпреки това практиката на продължителна временна заетост остава широко разпространена заради несигурната икономическа среда и стремежа на работодателите към по-голяма гъвкавост.
