Държавата не може да опрости заемите, ползвани от животновъдите в периода от 2008 до 2010 г. и през 2012 г., тъй като това ще бъде смятано от Европейската комисия като непозволена държавна помощ. Страната обаче може да поиска от Брюксел разрешение (нотификация) за нова помощ, с която ако бъде одобрена, да се приспаднат невърнатите от фермерите заеми. Това съобщи в парламента министърът на земеделието Десислава Танева в отговор на въпрос, зададен от народния представител Иван Станков.
При последните протести млекопроизводителите настояха за опрощаване на невърнатите заеми. Става въпрос за 77,1 млн. краткосрочни заеми, отпуснати в рамките на четири години.
На този етап фонд „Земеделие” разсрочва неколкократно възстановяването на кредитите. През 2012 г. беше решено фермерите да възстановят дължимите лихви по кредитите и това беше условие за поредно разсрочване на дължимата главница по заема. В резултат на това са били възстановени близо 8,5 млн. лв. по лихвите. Погашенията по главницата пък възлизат на над 7 млн. 100 хил. лева, сочи справка от фонда.
Експерти се опасяват, че земеделските производители няма да успеят да се издължат, тъй като значителна част от тях са ползвали неколкократно кредити през отчетния период 2008-2010 г. и 2012 г.
Правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи определя строги правила за предоставяне на държавен ресурс на частния сектор, като изключва всякаква възможност за опрощаване на вече отпуснати заеми или за тяхното трансформиране в държавни помощи, припомниха от министерството. Европейските разпоредби изискват всяка мярка за помощ да съдържа елемент на поощрение и участие от страна на получателя на средствата. Всяка помощ, предоставена с обратна сила по отношение на дейности, които вече са били извършени от бенефициента, не може да се разглежда като съдържаща необходимия елемент на поощрение и се разглежда като оперативна помощ, предназначена само да облекчи финансовото му бреме. Такива мерки са несъвместими с общия пазар и тяхното прилагане в която и да е държава-членка е недопустимо. Освен това, прилагането на различен подход в случая, би поставило коректните и отговорни кредитополучатели в неравнопоставено положение спрямо непогасилите своите задължения животновъди. Това би създало напрежение сред коректно издължилите се и демотивация за коректно и отговорно последващо изпълнение на поети от тяхна страна договорни задължения.
Затова като единствена възможност се очертава нотифициране на нова държавна помощ за подпомагане, посочват експерти. В случай че бъде одобрена, е необходимо да се даде възможност всеки животновъд да кандидатства за новата държавна помощ. И при съществуващ лош кредит той да се прихваща от новата помощ. Дори и размерът на помощта на брой животно да отговаря на единичната ставка на брой животно по получения кредит, в случая няма да има пълно прихващане. Това ще се дължи на факта, че има кредитополучатели, които са получавали по няколко кредита, т.е. през всичките години на предоставяне.
Към 31 октомври 2014 г. неиздължите кредити са 3 346, сключени в периода 2008 г. - 2010 г. и 1 119 - през 2012 г. Над 85 % от тях са разсрочени. Кредитният дълг по редовна главница към момента възлиза на близо 66 млн. лева.
Предвид влошеното икономическото състояние на животновъдите и заради сложната обстановка от болестта „син език” управителния съвет на фонд „Земеделие” реши отново да удължи срока за разплащане до 25 ноември 2015 г. при 4 % лихва. Срокът за кандидатстване за разсрочване на кредитите от фонда започна на 10 ноември и ще приключи до 22 декември 2014 г., съобщиха от министерството на зембеделието.
