В деня, когато парламентарната комисия по земеделие, храни и гори трябваше да разглежда на първо четене три проекта, свързани с изменения в основните аграрни закона – за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), неочаквано за всички се развихри титаничен сблъсък между представители на различни браншови организации по въпроса дали държавата да плаща членския внос за съюзи и организации, които искат да се включат в европейската конфедерация „Копа и Коджека“ (Copa&Cogeca), или да не плаща. Острани погледнато, диалозите бяха толкова остри, придружени дори с обиди, сякаш се разглежда проектозакон за браншовите организации в агросектора, но както знаем, печалната съдба на този закон е да седи неприет. И едва ли ще го има в бъдеще, като видяхме колко нетолерантни едни към други бяха някои от представителите на бранша по време на вчерашното заседание.
И понеже земеделците основно се интересуват от другите текстове в двата законопроекта, касаещи ползването на земеделската земя, края на реституцията, неплатените „бели петна“, влияещи върху споразуменията за окрупняване на имотите, и ред подобни, затова ще наблегнем на становищата по тези изменения. Въпреки че те бяха дискутирани почти отгоре-отгоре, защото депутатите предварително бяха решили на първо четене да одобрят и трите проекта, като между двете четения бъдат направени корекции и доизглаждане на текстове, както от страна на „Прогресивна България“, така и на ГЕРБ-СДС, и на „Демократична България“.
На самото заседание бяха одобрени двата законопроекта за подпомагане на земеделските производители – на депутати от „Прогресивна България“ и на депутати от ГЕРБ-СДС, представен от Десислава Танева. И двата бяха одобрени с 14 гласа „за“, един против и един „въздържал се“ - за проекта на мнозинството. С 14 гласа „за“ и два „въздържали се“ - за проекта на ГЕРБ. Преди второ четене работни групи ще обединят двата проекта, като изчистят спорните моменти, посочи председателят на комисията Явор Гечев.
Повечето депутати одобриха предложенията на мнозинството, свързани със създаването на регистър на производителите на плодове, зеленчуци и оранжерийна продукция, които да откроят реалния бизнес и като мярка срещу възможни схеми с фиктивна продукция. Доста обсъждания имаше по измененията в параграфите, отнасящи се до Взаимоспомагателния фонд (ВСФ) и искането средствата от непотърсените наеми за „белите петна“ след 10-годишния им срок, да се пренасочват към ВСФ. Танева поиска справки от МЗХ дали има данни колко са непотърсените „бели петна“, защо не са платени или пък са платени. И попита дали текстовете административно са съгласувани с Министерството на финансите. Явор Гечев обаче обясни, че сметките във ВСФ са извънбюджетни и затова отпада подобно съгласуване.
От становищата на браншовите организации ще посочим искането на „Обединени земеделски производители“ в закона изрично да бъде разписано, че разходването на средствата за управление на риска от този фонд да става при пълна прозрачност, като се гарантира равен достъп до компенсации и за големи, и за малки, и за средни стопанства.
Браншът е против и разписания текст в параграфи 8 и 9, свързани с електронното връчване чрез СЕУ. „Въвеждането на 10-дневен срок, в който фермерът трябва да изтегли документите, качени в СЕУ, защото така актът се счита за автоматично връчен, е дискриминационен спрямо малките и средни производители, които нямат администрация, за да следи какво ДФЗ качва на страницата си, за да реагират навреме“, четем в позицията на „Обединени земеделски производители“. Тяхното предложение е този срок да бъде поне 20 дни. Браншовиците са против съкращения и в други срокове, свързани с промени в насоки или запознаване с условия за кандидатстване за приеми по Стратегическия план.
При вчерашното обсъждане на ЗПЗП сериозни забележки изказаха също депутатите от „Демократична България“ Любен Иванов и Свилен Трифонов, но поради изяденото време от дебата за „Копа и Коджека“ стана ясно, че те нямаха време за обстойни дебати, затова активно ще участват в работните групи при окончателната подготовка на проектопромените за второ четене.
Ще припомним, че най-оспорваният текст на този проект беше възможността Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да покрие членския им внос в европейската конфедерация „Копа-Коджека“ (Copa-Cogecа) за земеделски производители, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, които извършва дейност с обществена полза.
Сравнително кратки дебати имаше и по измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, предложени от група народни представители от „Прогресивна България“, чиито мотиви към закона бяха представени от народния представител Георги Георгиев.
Една от целите на проекта е най-после да се сложи край на реституцията на земята в България, която се точи от десетилетия. Решено е до края на декември 2027 г. да се даде време за приключване на всички съдебни реституционни дела, така че общините да могат да разполагат със имотите, непотърсени до момента. Сериозни аргументи срещу този текст обаче представи изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България Силвия Георгиева, която предложи текстовете да бъдат съгласувани с тяхната организация, още повече че от години няма случаи недобросъвестни общини да се разпореждат неправомерно с имоти, за които реституцията не е приключила.
Кратки становища бяха представени и по останалите промени в закона за земята, сред които забраната за придобиване по давност на земи, намиращи се в бившите стопански дворове на земеделските кооперации, така наречените ТКЗС-та. Досегашната процедура гласеше, че всички, които притежават имоти в тези земи, трябва да платят накуп наем за ползването. Със законопроекта се предлага да се създаде петгодишен мораториум, в който лицата да могат да придобият право на собственост, без да дължат суми за ползването на земите.
Дебати имаше и по предложението оценката на ограничените вещни права върху земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) да се определя по пазарен механизъм от независим оценител, като отпадне ограничението търгът за отдаване под наем и аренда да се провежда само на две тръжни сесии.
Предлага се и нов механизъм за определяне на цената на пасищата, мери и ливадите от ДПФ, като договорите се сключват на по-високата стойност, изчислена между най-високата достигната тръжна цена в общината през предходната година и средното годишно рентно плащане. Текстът обаче е спорен, защото може да повиши разходите за дребните животновъди, затова ще се очаква окончателния текст, коментираха браншовици.
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, който напълно подкрепя законопроекта, призова депутатите да дадат по-дълъг срок от 1 октомври т.г на Министерския съвет при изготвяне на методиката, защото подходът е нов и изисква време за изработването й. Предложението му е за поне 6 месеца.
И този закон беше приет с мнозинство – с гласовете на 13 народни представители и двама „въздържали се“.
