Цялата земеделска общност в страната категорично не одобрява предложеното от Европейската комисия законодателство, което премахва самостоятелността при финансирането на Общата селскостопанска политика, така че след 2028 година държавите членки да разполагат с единни национални планове, в които средствата за земеделие да се обединят с тези за кохезия, социални политики, въоръжаване и др. Втора браншова организация се обяви срещу проекта за вливане на бюджета на Общата селскостопанска политика в националните планове след 2028 година.
След като миналата седмица ви запознахме с позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) по отношение на преговорите, които България води с ЕК по бъдещата ОСП, ще представим и становището на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).
От асоциацията изразяват сериозни резерви към предложението ОСП да бъде интегрирана в Националните и регионални партньорски планове (НРПП), защото това крие риск земеделието да бъде поставено в зависимост от други сектори и да се конкурира с тях за финансов ресурс.
От АЗПБ са за пълна външна конвергенция на директните плащания още от 2028 г., защото след повече от 20 години членство в ЕС и при еднакви екологични изисквания е недопустимо българските фермери да получават по-ниско европейско подпомагане и да бъдат поставяни в по-неблагоприятна конкурентна позиция.
И НАЗ, и АЗПБ се противопоставят на искането на ЕК да се въведе ново правило N+1 при изпълнението на инвестиционните планове, като зърнопроизводителите настояват сроковете поне да останат N+2 като сега прилаганите, докато от АЗПБ държат да се върне правилото N+3, което съществуваше до предишния програмен период.
По отношение на механизма за управление на кризи ЕК реагира със значително закъснение, смятат от АЗПБ. И предлагат в основния регламент да се предвиди ad hoc европейски кризисен механизъм, който да позволява бързо мобилизиране на финансов ресурс при извънредни климатични събития, пазарни сътресения или епизоотии, без тромави законодателни процедури.
Диверсификацията като необходим инструмент за устойчивост и конкурентоспособност: АЗПБ изрично подчертава, че в условията на либерализирана търговия, растящи разходи и пазарни кризи, диверсификацията вече не е просто допълнителна възможност, а ключов инструмент за икономическа стабилност. Опитът показва, че многопрофилните стопанства са значително по-устойчиви. Поради това бъдещата ОСП трябва целенасочено да продължи да насърчава:
Преработката на собствена продукция;
Фермерските магазини;
Директните продажби;
Късите вериги на доставки;
Неземеделските дейности в селските райони;
Агротуризма;
Производството на енергия за собствено потребление;
Нови производства, основани на остатъчни и странични продукти от земеделието;
Развитието на високотехнологични производства на храни с висока добавена стойност и доказано качество.
От АЗПБ поставят напояване по-назад в приоритетите си. Те обаче искат да се въведат интегрирани инвестиционни проекти. С цел спиране на бюрократичния абсурд с приема на хиляди проекти, които не могат да бъдат обработени навреме, от АЗПБ предлага с едно проектно предложение земеделският производител да може да реализира всички взаимосвързани инвестиции в стопанството си (модернизация, преработка, ВЕИ, биосигурност). Досегашното раздробяване на десетки процедури води до години забавяне, инфлационно оскъпяване и риск от загуба на европейски средства.
Против засилването на дегресивността (таваните): АЗПБ не подкрепя допълнителното ограничаване на директните плащания, тъй като това ще намали инвестиционния капацитет на професионалните стопанства в България, които осигуряват основната част от продукцията, заетостта и модернизацията на сектора.
Едногодишни агроекологични ангажименти: Поради спецификата на поземлените отношения и динамиката на арендните договори в България, АЗПБ подкрепя преминаването към едногодишни вместо многогодишни екологични ангажименти, което ще даде нужната гъвкавост на фермерите.
АЗПБ декларира пълна готовност за активно участие в експертния диалог в Тематичната работна група (ТРГ) към МЗХ, за да защити по най-добрия начин бъдещето и конкурентоспособността на българското земеделие.
