В началото на тази седмица официално признатите браншови организации в агросектора внесоха в Министерството на земеделието и храните своите позиции по бъдещата Обща селскостопанска политика ОСП и финансовата рамка на Европейския съюз за периода 2028-2034 година. Въз основа на техните становища държавната администрация се очаква да продължи преговорите с Европейската комисия по проектозаконодателството, обсъждано от държавите членки.
В няколко поредни броя ще представим позициите, изразени от отделните браншови организации. С този текст ще ви запознаем със 17-страничния анализ на Националната асоциация на зърнопроизводителите, който е качен на интернет страницата на браншовата организация.
Мнението на зърнопроизводителите е, че обединяването на бюджета за ОСП в по-широк Европейски фонд, включващ и останалите политики на държавата, като кохезионна, социално сближаване, рибарство и национална сигурност, би създало огромен риск за заетите в селското стопанство, защото финансирането ще бъде поставено в пряка конкуренция с инфраструктурните, социалните или миграционни приоритети, които всяка държава членка ще се наложи да изведе. От НАЗ смятат, че „Общата селскостопанска политика трябва да остане дефинирана, предвидима и ясно финансирана европейска политика, а Националният план не трябва да превръща земеделския бюджет в буфер за други политики.”
По отношение на бюджета и съфинансирането от НАЗ настояват да се отчитат националните възможности на държавите членки при съфинансирането на агроекологичните мерки, които стопаните прилагат за опазване на околната среда.
"Предложенията на ЕК предвиждат минимален гарантиран ресурс на равнище Европейски съюз за подпомагане на доходите и кризисни мерки. В същото време редица други интервенции, включително плащания за райони с ограничения, агроекологични и климатични действия, управление на риска, инвестиции, установяване на млади и нови фермери, услуги за подпомагане на стопанствата и други, ще изискват национално съфинансиране.
Това поражда две групи рискове и предизвикателства при програмирането:
1. Ако държавите с по-голям бюджетен капацитет, могат да осигурят по-високо национално съфинансиране или допълнителна подкрепа, това ще създаде по-благоприятни условия за техните фермери.
2. В България финансовите ограничения могат да доведат до намаляване на обхвата или интензитета на важни инвестиционни, климатични и рискови инструменти. За зърнопроизводството това е от съществено значение, защото конкурентоспособността на сектора зависи от инвестиции в техника, прецизно земеделие, съхранение, напояване, почвено управление, цифрови инструменти, енергийна ефективност и управление на риска. Ако тези интервенции бъдат силно зависими от национално съфинансиране, съществува опасност България да изостане спрямо конкурентите си и да загуби пазари и ръст, което ще повлияе на приноса към БВП, се посочва в позицията на НАЗ. Затова зърнопроизводителите предлагат България да настоява за максимално защитен европейски ресурс за земеделските интервенции и за достатъчно високи европейски ставки на финансиране при инвестиции, управление на риска, напояване, адаптация към климата, почвено здраве и цифровизация.
Следва да се избягва модел, при който държавите членки се конкурират чрез националните си бюджети, защото това отслабва единния пазар и общия характер на ОСП.
По отношение на екологични изисквания и въглеродното земеделие от асоцияцията припомнят, че „новата рамка въвежда модел на „управление на стопанствата”, включващ множество защитни практики, свързани с почви, ротация на културите, буферни ивици и води. Тези практики задължително трябва да бъдат съобразени с българските климатични реалности, в противен случай климатичните цели се превръщат в регулаторна тежест“, четем в позицията ан НАЗ. Всяко изискване над базовото законово ниво трябва да бъде финансово компенсирано.
Относно въглеродното земеделие, позицията на бранша е, че то трябва да бъде изцяло доброволно и базирано на измерими резултати. Не трябва да се въвежда задължително въглеродно счетоводство на стопанско ниво, ако държавата не осигури достъпна цифрова инфраструктура и адекватно заплащане.
НАЗ имат редица предложения и за подпомагането на инвестициите, напояването и управлението на риска. Българското зърнопроизводство е все по-силно изложено на климатични аномалии, затова според фермерите като абсолютен приоритет България трябва да изведе инвестициите в рехабилитация на напоителната инфраструктура, водната ефективност и застрахователните инструменти.
По отношение на административните срокове, от НАЗ изразяват сериозно притеснение от предложеното правило за автоматично отчисление на средства (n+1). НАЗ настоява страната ни да договори по-дълъг срок за изпълнение на проектите, например прилагане на правилото “n+2”, за да не губят фермерите средства заради бавни административни процедури.
В този линк може да видите пълния текст на позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите, чиито членове ще отстояват исканията си в преговорите, за да гарантира конкурентоспособност, предвидимост и производствена устойчивост за българския земеделец.
