Ръководствата на три от биоорганизациите в България са изпратили писмо, адресирано до Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на земеделието и храните, с което изразяват категоричното си несъгласие с част от предложените промени в Наредба 9 за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. Сигналът е подписан от Националната био асоциация, Българската асоциация за биологично животновъдство и Сдружението на еленските животновъди и земеделци.
Биофермерите се обръщат лично към премиера Румен Радев, към председателите на парламентарните комисии по европейските въпроси и контрола на еврофондовете и на земеделието и храните Галин Дурев и Явор Гечев, както и към земеделския министър Пламен Абовски и неговия заместник Красимир Чакъров.
Браншовиците заявяват, че „предложените изменения ще улеснят действията за някои земеделци от сектора на зърнопроизводството, които декларират мнима дейност по семепроизводство в особено големи размери, а в същото време са непазарно ориентирани и с това подпомагане се цели единствено „източване“ на финансов ресурс от фондовете на ЕС, насочени към биологичното производство на семена и посадъчен материал или т.н. биологичен растителен репродуктивен материал и на растителен репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство“.
Синор.бг ще публикува обяснението на схемата, чрез която според тях се създават изкуствени условия и „източване“ на европейски субсидии чрез мнимото производство на семена в сектор „Зърнопроизводство“.
„Всеки зърнопроизводител може да купи т.н. „базови“ семена от пшеница или ечемик, които да засее на свой парцел, като им направи размножение съответно през първата или втората години и които да използва впоследствие на останалите си площи.
Например: купуват се 250 кг базови семена за площ 10 дка. След засяване от тези площ се получават първо размножение семена C1 – да кажем от 10 дка се добиват по 600 кг от дка, или реколта от 6 тона семена. Тези семена се използват за засяване през следващата година в стопанството – тоест 6 000 кг семена, при норма 25 кг/дка означава, тоест засяват се 240 дка. Получената продукция се нарича второ размножение, или “C2”, което обикновено се реализира на пазара като стокова продукция (познатата пшеница за търговия, консумация, фураж и др.), а не като семена за посев. Тази практика е нормална за добросъвестните земеделските стопани, тъй като по този начин те обновяват семената, които използват с цел добиване на добра реколта.
Съгласно одобрените ставки за подпомагане биологичното производството на зърненожитни култури се подпомага с 371 евро/ха (за периода на преход) и със 185 евро/ха (когато са биологични).
Къде е измамата ?
Мнимите семепроизводители от сектор „Зърнопроизводство“ се регистрират в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол като производители на посевен материал и декларират, че на своите полета изцяло започват да отглеждат семена пшеница и или ечемик, размножение (С2), като впоследствие заявяват подпомагане пред структурите на ДФ „Земеделие“ – РА за производството на семена, чиито субсидии са 1 298 евро/ха за периода на преход и 1 077 евро/ха, ако са биологични.
Прави впечатление, че тези мними земеделски производители нямат история като производители на семена, посевен и посадъчен материал, а на практика от днес за утре целите стопанства започват да се занимават уж със семепроизводство. Допълнително се наблюдава целенасочено раздробяване на стопанствата, за да се избегнат ограниченията на подпомагане, предвидени в Наредба 9. Ще припомним, че тези ограничения са разписани в чл. 50 и гласят, че финансовото подпомагане за отделните групи култури, с изключение на полските култури и маслодайната роза, се изчислява въз основа на средния размер на нивата на плащане към декларирани площи, определени, както следва:
1. за площите до 50 ха включително - подпомагането е в размер на 100 на сто от годишното плащане на хектар;
2. за площите над 50 ха до 100 ха включително - подпомагането е в размер на 50 на сто от годишното плащане на хектар;
3. за площите над 100 ха - подпомагането е в размер на 10 на сто от годишното плащане на хектар.
В публичния регистър по чл.26 от Регламент (ЕС) 2018/848 https://www.mzh.government.bg/bg/sektori/rastenievadstvo/biologichno-proizvodstvo/spisci-pochl26-ot-reglament-es-2018848/ става ясно, че са произведени стотици хиляди тонове семена, които по същество не са посевен материал, а стокова продукция“, се посочва в писмото.
В сигнала си браншовиците припомнят, че през 2018 година подобен нездрав интерес предизвика производството и на ТИКВИ в България, които ни изстреляха на първо място по производство в ЕС просто защото нормативната уредба тогава допусна огромно подпомагане към тази култура. По отношение на схемата за източване на евросредства чрез схемата за мними семена от пшеница и ечемик нещата са абсолютно същите.
През 2018 година бяха разкрити и други схеми като тези с тиквите
За да не се излагаме повторно, биофермерите настояват визираният проект на наредба изцяло да бъде изтеглен и да бъде наложен таван на подпомагане за производство на семена до 5 хектара, или 50 декара.
Трите организации предлагат още да има разделяне на ставката на подпомагане на биологичен растителен репродуктивен материал и на растителен репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство при различните култури – плодове, зеленчуци или зърнопроизводство, тъй като разходите за производство при различните култури драстично се разминават, а е ненормално ставката за подпомагане за който и да е вид семепроизводство ставката да е една и съща.
От бранша смятат, че трябва де се създаде Наредба за санкциониране и регистриране на създадените изкуствени условия в земеделието с цел източване финансиране по европейски и национални програми.
Не на последно място биофермерите настояват да се уведоми прокуратурата и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).
Очевидно и браншът, и ние очакваме отговор от институциите.
