Фотоволтаиците и вятърните енергийни системи непряко помагат на фермерите, защото благодарение на тяхната енергия държавата не източва вода от язовирите и през лятото обемите им не падат толкова ниско, че да липсват количества, необходими за напояването на зеленчукови, овощни градини и ниви. Това посочват енергийни експерти, цитирайки данните на Електроенергийния системен оператор ЕСО, който е в състава на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД и всеки ден отчита произведената електроенергия в страната.
Данните преди 24 май например показват, че дневно страната ни произвежда 3 300 мегавата електроенергия, от която една трета се пада на водните, вятърните системи и на слънчевите панели, познати като възобновяемите енергий източници (ВЕИ).
В така наречения енергиен микс през деня се ползва енергията от фотоволтаиците, които пълнят батерии през деня и така поемат потреблението на ток през вечерта. Вятърните перки от своя страна могат да произвеждат ток и през нощта, така че отново зареждат батериите за дневното потребление на ток.
Тъй като пролетта беше дъждовна и водните централи работят на пълна мощност, тяхното производство на енергия в момента е на второ място след тока от атомната ни централа. През лятото обаче, когато водата в язовирите силно намалява, енергията от вятър и слънце позволява вечер да не се източват язовирите, така че водата би могла да достига до Тракийската низина и други части от страната, където има огромен недостиг.
Ще припомним, че земеделските производители по принцип не са против енергията от вятър или слънце. Проблемът е, че у нас масово инсталират тези съоръжения върху плодородна земеделска земя. И понеже родните земеделци са решени да пазят плодорието на почвите за следващите поколения, затова и местните протести са насочени изцяло срещу проекти, които се реализират върху земеделски земи от 4-а, 5-а или 6 категория.
В повечето балкански държави като Гърция, Сърбия, да не говорим за Западна Европа, вятърните перки и слънчевите панели са разположени единствено по билата на планините или на нископлодородни терени.
Именно затова и очакванията на сектора са новите политици от енергетиката, земеделието и околната среда да работят съвместно, като защитават не само природните дадености на страната, но и осигуряват алтернативна енергия от природата. Друга тема е доколко спестената вода от язовирите би достигнала до земеделците, след като неремонтираните ни язовири и пробитите канали на „Напоителните системи“ остават или полувъзстановени, или привличат изпълнители, свикнали да източват държавно финансиране.
