През втората половина на май вегетацията е в разгар. В този период стопаните на трайни насаждения могат да бъдат неприятно изненадани от болести и неприятели, които са очаквали и срещу които вече са взели мерки. Какви са причините ?
Растителната защита не е само употребата на пестициди, а цялостна система от мерки. Всеки пропуск в системата увеличава опасността от поражения. Факторите за пораженията са абиотични и биотични. Мерките срещу вредното въздействие са съобразени с естеството на факторите.
Най-важните абиотичните фактори са свързани с режима на температурата и влагата. През отминаващата пролет повратните студове и снеговалежи не бяха така всеобхватни, както през миналата година. Това дава надежда, че реколтата от насажденията с костилкови и семкови овощни видове няма да бъде тотално поразена. Все пак от различни краища на страната има сигнали за безплодие (липса на завръз). Защо ? Проследяването на температурните колебания може да даде отговор на това предвид сортовия състав на насажденията. Дори няколко дена в настъпването на масовия цъфтеж са решаващи за оплождането. След цъфтежа въпреки липсата на поражения плодното натоварване при различните сортове в едно насаждение е различно. Наред с прякото въздействие на температурата и влагата от значение е летежът на пчелите (ентомофилното) опрашване. При потиснат летеж намалява броят на посетените цветове и съответно ефективното опрашване спада.
Неблагоприятните метеорологични условия пречат за правилното осъществяване на дейностите, предвидени в плана за растителната защита. След пропуски или закъснения при осъществяването на плана неблагоприятните последици не са изключени.
Валежите и температурните колебания влияят и на ефикасността на пестицидите. Честите превалявания отнемат част от нанесеното вещество, макар че продуктите съдържат прилепители или са употребени с прилепители, добавени към работния разтвор.
Ето някои примери от овощните насаждения и лозята.
В прасковените градини стопаните наблюдават гъбната болест къдравост. Системата за контрол включва две зимни пръскания с медсъдържащи фунгициди, а в началото на вегетацията със системни, например скор. Точното време е след разпукването на пъпките, но преди цъфтежа. Употребата на фунгицидния разтвор изисква качествена техника за добро покритие на дървесната корона при най-благоприятни метеоусловия за работа (спокойна атмосфера и липса на чести преваолявания).
От значение за намаляването на загубите е сортовата чувствителност. В специализираните източници като толерантни към причинителя на къдравостта са пососчени: Golden Jubilee, Redhaven, Hardired, Filip и др. Не бива да бъдат подценявани и агротехническите мероприятия, които отстраняват част от инфекциозния запас и създават най-добър микроклимат в дървесната корона. Цялостната схема за растителна защита е надеждната гаранция за липсата на поражения или трайното им намаляване под праговете на стопанска вредност.
Примерът с къдравостта на прасковата важи за други болести като брашнестата мана, ранното кафяво гниене и струпясването по ябълката. Наред с болестите това по принцип важи и за насекомни и ненасекомни вредители, например лозовата краста (причинявана от акари), каламитет на листни въшки и др.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита.
