Поземлените отношения през последните 25 години упорито се градяха на кърпежи в основния Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, които обаче поради липса на ефективен контрол наредиха страната ни сред държавите с най-тежки корупционни схеми за източване на евросредства през субсидирането на хора без животни, заявяващи „виртуални стада“ през електронната система на Българската агенция за безопасност на храните - БАБХ.
Неслучайно в предизборната програма на „Прогресивна България“, насочена към мерките, които спешно ще се прилагат от бъдещата власт, четем, че се въвежда „тежък контрол при отдаване на държавни и общински пасища с невъзможност за отдаване на същите без реална и адекватна обвързаност с животни, както и липса на подпомагане при нарушение на този принцип“. Подпомагането изцяло ще бъде обвързано с реални животни и действително произведена продукция, с надеждни електронни системи за проследяване. Ще се сложи край и на практиките с фиктивни стопанства, така че да има стабилни доходи за реалните фермери и за конкурентоспособно животновъдство.
В програмата е записано още, че при ползването на земеделските земи ще се приложат устойчиви механизми, базирани на дългосрочни ангажименти и минимизиране на съществуващите проблеми с ротации и бели петна“.
Основната цел е в страната да бъде изграден жизнеспособен, устойчив и конкурентоспособен аграрен сектор, основан на силни семейни ферми, модерни производства и справедливи пазарни отношения, който гарантира хранителната сигурност на страната и развитието на селските райони. Отново приоритет ще се дава на чувствителните сектори като плодове, зеленчуци и животновъдство и други сектори с добавена стойност, осигуряващи хранителен суверенитет.
След като досегашната система на БАБХ беше буквално пробита по отношение на контрола върху храните, в прогрмата на „Прогресивна България“ е записано, че новото управление на Министерството на земеделието и храните ще осигури „силна, модерна и независима система за контрол на качеството и безопасността на храните по цялата верига чрез създаване на електронен регистър за търговията на едро с храни за по-добра проследимост и изсветляване на сектора
По отношение на ценообразуването също се обещава „прозрачност и ефективна борба с нелоялните търговски практики спрямо производителите и преработвателите. В това отношение ще се издигане ролята на браншовите стандарти и особено на БДС, като гаранция за качество гарантирано от държавата. Ще бъде въведена и система за допълнително етикетиране (опростени браншови стандарти), като доброволни браншови маркировки, гарантирани от държавата, с цел доверие у потребителите“.
Обещават развитие на нови и съществуващи основни тържища за търговия на плодове, зеленчуци и храни и стимулиране на регионални логистични и дистрибуционни центрове, управлявани от кооперативи или публично-кооперативни партньорства.
Хранителната сигурност е изведена като стратегически приоритет, като се очаква постепенно да се работи за увеличаване на производството на основни български храни чрез подкрепа за местните производители и преработватели. Обещават и стимули при консумацията на местно произведена храна, включително чрез стимулиране на традиционни продукти, свързани с туризма, регионалните кулинарни традиции и занаятчийство.
В програмата е записано още, че се слага край на подпомагането без пряк резултат от произведената продукция, която да бъде реализирана на пазара, и да се прекрати принципът на подпомагане заради самото подпомагане – всички средства за подпомагане следва да са пряка зависимост от националните цели и да реализират тяхното постигане. Справедливо разпределение на средствата и насочването им към активните фермери.
Режимът на директни продажби щял също да бъде облекчен, като се благоприятстват продажбите на местни храни от региона. Крайната цел е да се изгради механизъм за гарантиране на продоволствената независимост на България при кризи, прекъснати вериги на доставки и извънредни ситуации. Само така ще се постигне по-висока степен на самозадоволяване и устойчивост на страната при външни сътресения.
Кооперирането и късите вериги на доставка ще бъдат организирани, така че фермерите да получат по-силна пазарна позиция. Ще има стимули за къси вериги на доставка, директни продажби и развитие на фермерски и регионални продукти с висока добавена стойност. Ще се хармонизират контролните режими, така че да не възпрепятстват развитието на малките производители, както и реализацията на директни продажби. Ще се даде определение за кооперативна сделка – сделка между членове на една кооперативна структура, която не се разглежда като търговска сделка, до момента в който продукцията не напусне кооперативната верига.
Предвижда се и нова работеща правна рамка за сдружаване в земеделието, която да даде правно основание за създаване на фермерски кооперации (кооперативи), водни кооперации, рибарски кооперации, и др. Ще има и стимули за кооперативите като основен инструмент за икономическа устойчивост на малките и средни земеделски стопанства. В тази връзка се обещават насърчения при съвместни инвестиции в техника, съхранение, преработка и маркетинг, които намаляват разходите и увеличават пазарната сила на фермерите. Административната тежест при създаване и функциониране на кооперативни форми и тяхното административно признаване за групи и организации на производители също щяло да се улесни – като се запазят досега съществуващите форми на коопериране - земеделски кооперации и гарантиране на интересите на техните членове.
