На днешното си заседание правителството одобри позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 30 март в Брюксел. На него Европейската комисия ще направи преглед на изпълнението на дългосрочната визия за земеделие и храни една година след нейното първо представяне.
България оценява положително усилията на Европейската комисия през първата година от прилагането на Визията и счита, че вече са налице конкретни резултати по основните приоритети. Планираните и текущите инициативи в рамките на Визията са важна основа за укрепване на европейското земеделие, но в контекста на нарастващите геополитически, икономически и климатични предизвикателства ще бъдат необходими и допълнителни усилия. Визията задава правилна стратегическа рамка, но нейното успешно изпълнение ще зависи от адекватното финансиране, ефективното прилагане на мерките и опростяването на правилата, така че европейското земеделие да остане конкурентоспособно, устойчиво и способно да гарантира продоволствената сигурност на Европейския съюз.
Съветът ще обмени мнения и по свързаните с търговията въпроси на селското стопанство въз основа на новата информация, която ще бъде представена от ЕК. Република България ще отбележи, че отчита засилване на вноса на слънчоглед от трети държави, в частност от Аржентина. Компетентните национални служби констатират завишени нива на пестициди при част от тези доставки, което поражда сериозни опасения както по отношение на лоялната конкуренция, така и относно спазването на стандартите за безопасност на храните в Съюза.
Към тази динамика следва да се добави и потенциалният ефект от предприетите мерки от страна на Украйна, включително въвеждането на експортни мита върху износа на слънчоглед, рапица и соя с цел стимулиране на вътрешната преработка и увеличаване на износа на слънчогледово масло към Европейския съюз.
Внимание ще се обърне и на преговорите по споразумението с Австралия предвид възможното му отражение върху секторите на захарта и овцевъдството.
В по-широк контекст страната ни счита, че е необходимо извършването на комплексна оценка на всички действащи и предстоящи търговски споразумения на Европейския съюз с оглед идентифициране на потенциални кумулативни негативни ефекти върху чувствителни сектори.
На заседанието министрите ще обсъдят и енергийния преход в секторите на рибарството и аквакултурите в ЕС. България подкрепя стратегическата рамка, очертана от Европейската комисия относно енергийния преход в сектора от 2023 г., както и бъдещата визия за развитието на рибарството и аквакултурите до 2040 г. Тези инициативи поставят основата за трансформацията на сектора и за постепенното намаляване на емисиите с цел постигане на климатична неутралност до 2050 г.
Страната ни смята, че модернизацията на риболова и подобряването на енергийната ефективност са ключови условия за успешното осъществяване на енергийния преход в сектора. Особено внимание следва да бъде отделено на дребномащабния крайбрежен риболов, който има значителна социална и икономическа роля за страната ни, гласи още българската позиция.
