С обстоен доклад, отправен към партиите, участващи в поредните избори на 19 април, ръководството на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ поставят високи изисквания за бъдещите аграрни политики, които биха извадили сектора от кризата. След като припомнят икономическия спад, към който овощари и зеленчукопроизводители бяха натискани от властта в продължение на десетилетия, от камарата дават и конкретни предложения за спасение.
Ако бъдещите управници на страната да се съобразят с техните искания, фермерите очакват през следващите 4 години (ако тази власт се задържи пълен мандат – бел. ред.) производството на родни плодове и зеленчуци да се увеличи 5 пъти, а на консервираните храни – 2 пъти. В социалната сфера фермерите се надяват на ръст, така че 10 процента от всички заети в страната да бъдат в сектора на селското стопанство. Третото очакване, в случай че програмата на камарата бъде реализирана, е всяка година в бюджета на страната да влизат поне 600 млн. лв. (306,7 млн. евро).
В програмата на камарата се припомня, че От 1989 до 2023 г. общото производство на зеленчуци в България намалява 2,7 пъти. След 2018-а производството продължава да задълбочава негативната тенденция и бележи спад от 35% спрямо произведените количества до 2023 г. От 1989 до 2023 г. общото производство на плодове в България намалява 10 пъти. След 2010 г. производството бележи ръст от 18% спрямо 2010 г.
Първото искане, посочено в програмата на БКПЗ, е да се гарантира достъпът до вода за напояване. За целта от камарата предлагат:
* Модернизация на съществуващата инфраструктура за напояване и изграждане на нови напоителни системи за увеличаване на напояваните площи и производството на първична земеделска продукция.
* Облекчаване на процедурите по водовземане и водоползване от повърхностни и подземни води, с акцент върху малките земеделски производители на плодове и зеленчуци.
* Компенсиране на цената на водата за напояване, доставяна от Напоителни системи ЕАД, със средства от държавния бюджет.
* Засилване на контрола върху издаването на разрешения за водовземане от ВЕЦ-овете, така че да се спазва редът за удовлетворяване на исканията по чл. 50, ал. 4 от Закона за водите и приоритетното удовлетворяване нуждите на земеделските производители.
Вторите политики са свързани с осигуряването на работна ръка:
* Облекчена сезонна заетост чрез дигитализация на еднодневните трудови договори;
* Субсидирана заетост с ангажираност на местните власти за задържане на квалифицираната работна ръка в стопанствата.
Нови социални модели в селските райони:
*пилотни проекти с ангажиране на местното население;
* осигуряване на социална мотивация и статус на професията=
Осигуряване не социална мотивация и статус на професията земеделски производител:
* Право на ранно пенсиониране;
* Безплатен довеждащ транспорт;
* Данъчно облагане на необработваемата земеделска земя;
* Данъчни преференции за младежи и млади семейства.
Третите мерки, за които БКПЗ настоява да се проведат, са свързани със справедливия пазар и ефективен контрол върху храните:
* Законодателни инициативи за изсветляване на веригата на доставки на земеделски продукти и храни — от производството до търговията на дребно, включително създаване на регистър / цифрови географски данни за оранжерии, парници и трайни насаждения.
Реформа на БАБХ:
Засилване на контролните функции съвместно с МЗХ, НАП, Агенция „Митници":
* контрол върху „виртуални градини и животни" , фиктивни производители, внос, тържища, търговски вериги; повече проби за остатъчни вещества от пестициди.
* Засилено взаимодействие с КЗП, КЗК, ДКСБТ и общинските власти]
Нови икономически субекти за реализация на българската продукция:
Създаване на поне два кооператива — за растителна и за животинска продукция — на базата на публично-частно партньорство. Кооперативите да изкупуват задължително на минимална изкупна цена (не под себестойност). Преработвателите търговските вериги преговарят първо с кооперативите. Държавата да ги подкрепя с инфраструктура и финансово за първите 5 години.
Промяна на процедурите за обсъждане на търговски споразумения с трети страни с реално участие на представителните браншови организации. Политика за промотиране на българска продукция в ЕС и трети страни:
Пълно съдействие от МЗХ за европейски проекти на браншовите организации – Стратегическо развитие на пазара в Азия;
-
маркетингова подкрепа, международни панаири „Плодове и зеленчуци" , чартърни полети за директни доставки]
-
Превръщане на България в хъб за здравословна храна (биологична и конвенционална]
-
Браншови стандарти за производство и качество – 100% български плодове и зеленчуци за Обществения кетъринг – 50% български плодове и зеленчуци в търговските вериги
Четвъртите мерки в програмата на БКПЗ са свързани с осигуряването на финансова предвидимост:
С допълнителни източници на доход като:
* Материална база за съхранение на продукцията;
* Материална база за първична преработка;
* Производство на зелена енергия;
* База за краткосрочен агротуризъм;
* Собствени дигитални канали за продажби.
Смяна на модела на подпомагане на целия сектор:
● Подкрепа само на реални производители с трайни насаждения, парници и животни (цифрови регистри и контрол на терен);
● Справедливо разпределение на бюджета по ОСП (6,2 млрд. евро за България) — субсидията да достигне 60% от разходите по технологична карта;
● Еднакво разпределение на средства между Растениевъдство и Животновъдство ● Гарантиране на средства за управление на риска и стартиране на Взаимоспомагателния фонд (ВСФ) с участие на браншовите организации.
Данъчни мерки:
● Намаляване на ДДС на 6% върху плодовете и зеленчуците (без цитрусови и тропически)
● Нулева ставка на ДДС върху фермерски и био храни от български плодове и зеленчуци
Нов правен и данъчен режим за признати групи и организации на производители (ГОП) и кооперативи — стимулиране на обединяването на земеделските производители за реализация на продукцията (към момента функционират като обикновени търговци).
За пореден път от камарата настояват следващият парламент да приеме Закона за браншовите организации в селското стопанство и да въведе иновациите и цифровизацията в сектора.
Очевидно и останалите организации в селското стопанство ще представят своите искания, с които дано някои от партиите решат, че най-после трябва да се съобразят – защото до момента сме свидетели единствено на растежа на схемаджийството и пълненето на каси с национални и европейски държавни средства.
