Ако бъдещите политици си поставят за цел да стопират застрашителния спад в родното производство на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, е редно да се поогледат сред съседните ни балкански държави, които за последните 20 години се превърнаха в едни от основните вносители на селскосктопанска продукция у нас. В този текст ще дадем пример с Гърция и нейното селско стопанство, чиито икономически показатели през последните години показват постоянен ръст, независимо от климатичните промени.
За целта ще се позовем на аналитичен доклад за икономиката и селското стопанство на Гърция за периода от 2020 до 2024 г., подготвен от експерти на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) и представен в края на януари 2026 г.
По предварителни данни в периода 2021-2024 г. делът на сектор селско, горско и рибно стопанство на Гърция в брутната добавена стойност на страната съставлява около 4 на сто, варирайки между стойностите от 3,8% до 4,25%. Сравнено с последното десетилетие от 2013 г. насам БДС на средно е достигал 3,7% от общата БДС на страната (Alpha Bank), затова и ръстът е осезаем.
През 2020 г. дефицитът в селскостопанската търговия преминава в излишък и оттогава ежегодно се наблюдава търговски излишък за селскостопанската търговия с изключение на 2022 г. (Center of Planning and Economic Research). През 2024 г. вносът на селскостопански и хранителни продукти нараства със 7,76% на годишна база до 11,20 млрд. евро, а износът отбелязва ръст от 3,95% до 11,28 млрд. евро, което води до свиване на търговския излишък за годината.
На този фон е интересно да посочим, че по данни към 2023 г. България е на пето място в износа на селскостопански продукти от южната ни съседка. На първо място са Италия, следвана от Германия, Румъния и Турция. По отношение на вноса Гърция обаче внася селскостопански продукти най-вече от България, Украйна, Бразилия, Нидерландия, Еквадор (данните отново са за 2023 г., Alpha Bank).
Анализът на засадените площи показва, че през 2022 г. общият размер на обработваемата земеделска земя възлиза на 28,959.7 млн. м , а през 2023 г. нейният размер се свива слабо до 28,880 млн. м (данни на гръцката статистическа служба). Полските култури заемат по-голямата част от земеделската земя – 56.6% за 2022 г. и 56.2% за 2023 г. Трайните насаждения са с дял от 35,7% от земеделската земя през 2022 г. и 36,5% през 2023 г. Зеленчуците заемат малък процент от земеделската земя (1,5-1,6%).
Важна особеност за селското стопанство на Гърция е, че там преобладават малките земеделски стопанства. Фермите с размер под 5 ха са с дял от 74% от общия брой земеделски стопанства през 2020 г. (Eurostat). В същото време се наблюдава спад в броя на земеделските стопанства от около 860 хил. през 2007 г. до близо 530,7 хил. през 2020 г.
Най-важното постижение в политиките за агросектора на южната ни съседка обаче очевидно е големият дял на биологичните стопанства в общото производство на страната. За разлика от България и нейните 4 процента биоплощи, отчетени през 2024 г., биоземеделието в Гърция е с дял от 17,2% от земеделската земя, което надвишава средното за ЕС ниво от 10,5%.
Биоплощите в България са далеч под показателите на Гърция
В допълнение, приносът на Гърция към целта, според която 25% от земеделската земя в ЕС трябва да бъде заета с биологично земеделие до 2030 г., надвишава средното равнище. Само за периода 2012-2022 г. площите за биологично земеделие са се удвоили, сочи анализът. А през 2021 г. добавената стойност в гръцкия БВП на биоикономиката, която обхваща производството и обработката на биологични продукти, достига 11.7 млрд. евро.
Водеща в биологичното растениевъдство през 2022 г. е категорията „трайни насаждения за консумация от потребителите“ с общо 394.7 хил. тона. В биопродукцията в растениевъдството важно място заемат биологично произведените маслини. Водещи в биопродуктите са и храните от животински произход, по-специално „суровото мляко, предлагано в земеделските стопанства“.
Месните продукти са на челно място във вноса поради слабата степен на самозадоволяване на страната с месо. Тук ще припомним, че българските производители на телета са основинте вносители за Гърция през последните години, включително 2024 г. Други продукти, които отбелязват търговски дефицит през същата година, са категориите зърнени култури, разнообразни хранителни продукти, напитки, фуражи, кафе и чай, захари, маслодайни семена и др.
Изследване на гръцкия Център за планиране и икономически изследвания заключава, че селскостопанският сектор на Гърция е показал устойчивост по време на пандемията от COVID-19. Това в голяма степен се обяснява с обстоятелството, че земеделието е производство с местен характер, със стабилното търсене на храни и с въведените мерки за подкрепа.
През 2022 г. БДС на селското стопанство отчита чувствителен ръст от 18%. Смята се, че това увеличение се дължи не само на структурни фактори, но и на повишаването на вътрешните и международните цени на аграрните продукти и на временните мерки за подкрепа, които се прилагат през периода.
В заключение ще припомним, че за разлика от Гърция, чиито политики са стимулиращи в много отношения, родното производство дори при зърното и маслодайните култури бележи тревожни спадове – задача, която тепърва се очаква да намери решение от политиците, за чиято смяна вече твърдо настоява и младото поколение на страната ни.
