От тази година малките биологични производители на плодове и зеленчуци ще разчитат на допълнително подпомагане, което ще им позволи върху 50 декара да отглеждат смесено до 4–5 вида зеленчуци, а за оранжерийното биопроизводство – до 20 декара. Проблемът е, че предишната власт много късно пусна за обществено обсъждане измененията в Наредба 9, регламентиращи реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г., по които до 16 март ще се приемат предложения от бизнеса.
От друга страна, пролетта чука на вратата на градинарите, които в момента трябва да планират парцелите, върху които биха могли да садят зеленчуците, за да бъдат подпомогнати по новата интервенция. „Имаме важни въпроси, на които до момента не могат да ни отговорят нито от Министерството на земеделието и храните, нито от фонд „Земеделие“, съобщиха за Синор.бг земеделци от страната.
Без ясни отговори има опасност догодина пак да орежат субсидиите на заявителите, затова те настояват бързо да им бъде отговорено на следните четири питания:
* В наредбата не е посочено колко вида зеленчуци минимално може да се отглеждат върху допустимите 50 декара, защото липсва подобно означение дали са 2 или повече. Освен това не е ясно площта за тези зеленчуци трябва ли да бъде еднаква или различна като декари.
* Вторият важен въпрос е как точно може да се засаждат отделните видове – примерно домати, марули и ряпа. Дали те може да се редуват, без между тях да има ивици, тоест да се засаждат едни до други, или задължително трябва да се оставя ивица?
* Третият също важен въпрос е свързан с начина на очертаване и заявяване на площите – известно е, че към този момент е допустимо биопроизводители да получават подпомагане едновременно по обвързаната подкрепа и по новата интервенция. Но фермерите питат как точно ще става заявяването по двете интервенции, след като за едната има фиксиран размер до 50 декара, или 5 хектараа за другите - няма. Точният въпрос е следният: „Може ли при парцел от 55 декара да засадим 50 декара смесени зеленчуци, а останалите 5 декара да оставим като угари и да не ги заявяваме? Дали ще бъдем санкционирани за това?“ Досега те са поставяли този въпрос към фонд „Земеделие“ и оттам им е отговаряно, че ще бъдат санкционирани. Въпросът е защо, след като е ясно, че даден парцел може да бъде дори 5,1 хектара или 5,3, администрацията не е предвидила допустимост, без да се налагат санкции за превишаване на 50-те декара, защото не би трябвало да има проблем да се платят до тавана, а останалата площ да не се включва?
Известно е, че повечето малки биопроизводители на зеленчуци работят на принципа на смесеното отглеждане на различни култури. В една малка ферма могат да има разнообразие от зеленчуци, попадащи в групите на листностъблените, кореноплодните, картофите, луковичните, както и плодовите зеленчукови култури.
Бизнесът настоява за бързи отговори, защото заради късното приемане на наредбата Кампанията за директни плащания тази година ще започне от 20 март вместо от 1-и. Това ще забави и информационната кампания, която експертите от МЗХ и ДФЗ редовно провеждат преди заявяването и където тези въпроси може да се подават. А в същото време доста зеленчуци трябва да се засадят преди април, когато вероятно ще се проведат срещите из страната, припомнят фермерите. От името на читателите задаваме въпросите към МЗХ, очаквайки навременни разяснения.
