В последните години фермерите в редица държави доказаха, че когато действат организирано и последователно, могат да влияят пряко върху политики, бюджети и международни споразумения. От Франция и Италия до Полша, Гърция и САЩ земеделието е разглеждано като стратегически сектор, чиито проблеми не могат да бъдат пренебрегнати. На този фон българското земеделие остава без гласен обществен натиск, въпреки натрупаните нерешени проблеми.
Добър ден в неделя!
Фермерите не са политици и не би трябвало да се съобразяват с властите, когато ги стягат обувките. Ако започнат да губят доходи, ако неконкурентният внос ги постави в ъгъла, ако законодателството или липсата на такова им вреди, ако са в риск да загубят бизнеса си по обективни причини, те имат само един ход – да протестират. Европейските фермери го правят и получават внимание. А някъде – и уважение.
Как е по света
„Земеделието не е просто професия, то е душата на Франция. Вие не сте просто производители, вие сте пазители на нашата околна среда и традиции“. Това каза премиерът на Франция Себастиан Льокорню на срещата с фермери от най-големите земеделски организации в страната в началото на януари тази година. На нея той обеща не само френското „не“ на Меркосур, но и редица мерки, с които секторът да се излекува най-тежките проблеми. Обеща масови ваксинации срещу нодуларния дерматит и по-високи компенсации за убити болни животни. Ангажира се да засили граничния контрол за селскостопански стоки от трети страни. Гарантира, че фермерите ще получат средносрочни заеми с ниски лихви до 50 хил. евро при загуби над 20% от оборота и дългосрочни – до 200 000 евро с държавни гаранции за стопанства с висока задлъжнялост. Обеща премахване на правила, които наказват земеделието, без да носят реална полза за околната среда.
Негови са думите: „Чувам гнева ви в стомаха си“, когато без охрана слизаше при протестиращите земеделци.
Според мащабни проучвания на общественото мнение, проведени през 2024 г. във Великобритания, професията „фермер“ е най-уважавана в Англия и Уелс, изпреварвайки традиционни лидери в класацията като учители и полицаи.
Това се подкрепя от жестовете на внимание на кралското семейство към британските производители. През март 2025 г. крал Чарлз III се срещна с фермерски семейства при откриването на изложбата „Почвата: Светът в краката ни“ в Лондон. Разговаряше с фермери, разпитваше ги каква по-точно е дейността им и какви са целите им. Престолонаследникът принц Уилям и съпругата му Кейт също проявяват интерес към живота и дейностите във фермите в кралството. Последното им посещение бе през октомври 2025 г., когато се се срещнаха със земеделската общност във Long Meadow Farm, Северна Ирландия.
Доброто отношение към фермерите в Обединеното кралство не попречи на земеделските организации да протестират активно миналата година. Така те успяха да постигнат отстъпки на данъка върху наследството, който бе определен на 20% върху ферми (от 2026 г.), оценени на 1 млн. паунда и нагоре. Правителството отстъпи, като повиши прага за освобождаване от данък върху наследството на 2,5 млн. паунда, а в някои случаи и до 5 милиона.
С ясен спомен от февруари 2024 г., когато фермери на Италия направиха протестен обръч с трактори около Колизеума, премиерът Джорджа Мелони отказа на 18 декември м.г. да подкрепи споразумението с Меркосур. Протестът в Брюксел в същия ден беше като предупредителен звънец и Мелони провали намерението на Урсула фон дер Лайен да подпише сделката до края на 2025 г. През януари Италия все пак подкрепи споразумението, но преди това Мелони и протестът накараха комисията да освободи 45 млрд. евро от следващия бюджет на ЕС.
За президента на САЩ Доналд Тръмп фермерите са изключително важни. Те са негови твърди избиратели и Тръмп в никакъв случай не иска да ги разочарова. Затова този януари той летя до щата Айова да се срещне с местните производители, като преди това каза пред медиите: „Фермерите бяха много специални за мен, много успешни и през двата мандата. През цялото време печелех!“ Като извинение за затворените заради кононадата му от мита пазари, Тръмп осигури на земеделците 12 млрд. долара помощ и уреди Китай да закупи 12 млн. тона американска соя.
Протестите срещу Меркосур на фермерите в Полша въздействаха директно на правителството, а и на президента. Освен че премиерът Доналд Туск не подкрепи споразумението, той обеща на сектора субсидии за царевица в размер на 230 евро, увеличи фонда за нисколихвени кредити с близо 600 млн. евро и запази земеделския данък за 2026 г. на равнището от 2023-а, за да не натоварва допълнително фермерите. „Полските фермери могат да разчитат на мен. Ще търсим защитни решения за тях чрез използване на национални средства и чрез по-нататъшни преговори..., така че негативните последици да бъдат по-малко тежки и да могат да бъдат елиминирани, доколкото е възможно“, написа Туск в официално изявление. Подобно беше и отношението на президента Карол Навроцки.
Повече от два месеца фермерите на Гърция демонстрираха гнева си срещу правителството, който тлееше още след разкритията за измами с пасища и субсидии от Европейския земеделски фонд. Производителите започнаха маратона на протестите на 11 ноември 2025 г. от Атина.
Още на 3 декември правителството обяви, че ще разпредели към 500 млн. евро помощ за фермерите по различни направления, в това число и за забавеното подпомагане заради щети от бурята Даниел през 2023 г.
В средата на декември премиерът Кириакос Мицотакис ги призова за среща, но фермерите му отказаха, тъй като продължиха да бъдат недоволни.
На 7 януари т.г. правителството съобщи, че с още 160 млн. евро ще бъдат подкрепени по равно животновъди и производители на памук и зърно. Няколко дни по-късно протестите спряха.
Как е в България
В България през 2025 г. фермерски протести нямаше.
Още през март земеделското министерство представи законопроект за агрохранителната верига, чието приемане щеше да гарантира поне 10% печалба на земеделските производители. Този проект изкарваше на светло и прекупвачите, и вносителите на селскостопанска продукция, като лимитираше тяхната надценка. Ограничаваше печалбата и на търговските вериги, за да е добре и за потребителите, особено в критичните месеци преди въвеждане на еврото.
Законопроектът бе вкаран в девета глуха, но това не беше повод за протест.
През май и през септември „Напоителни системи“ се похвали с две отсечки на канали, чиито реновации са приключили. Първата отсечка бе дълга 8,5 км от канала Алеко Потока край Цалапица и струваше 7 млн. лв. През септември пред еврокомисаря Хансен показахме втората отсечка с дължина близо 6 км – при магистрален канал М1 в област Хасково. Инвестицията бе за 6,9 млн. лв. През лятото изсъхнаха много посеви в страната заради липсата на поливна вода. От месец на месец ставаше все по-ясно, че обещаните от държавата 350 млн. лева за инвестиции в поливна инфраструктура през 2025 г. няма да дойдат. Още повече, че те дори не бяха заложени в бюджета. Но това не беше повод за протест.
В проекта на национален бюджет за 2026 г. средства за мелиоративни съоръжения отново нямаше. Но това пак не беше повод за протест.
Подпомагането за акциза на горивата, което все пак фигурираше като сума в държавната сметка, бе забавено с около два месеца, и стана чак на 18 декември, но това не беше повод за протест.
България тихомълком подписа споразумението между ЕС и Меркосур, без да има национално обсъждане. Без да се направи анализ как ще се отрази вносът на южноамериканските земеделски стоки върху българския аграрен сектор. Или пък какво ще спечели българската индустрия от този акт. Не беше публикувано и решението, с което правителството решава да се съгласи за по-либералната търговия с Меркосур. Но това също не беше повод за протест.
Законодателството, което бе обещано още през януари 2024 г., и което би облекчило работата на земеделците, би активирало кооперативите, би превърнало браншовите организации и организацийки в единна земеделска общност, не се случи нито през 2024-а, нито през 2025 г. Но това изобщо не стана повод за протест.
Вместо това в самия край на годината от МЗХ съобщиха пред микрофон, че през 2025 са раздали 4,4 млрд. лв. на фермерите, без да кажат, че секторът в ЕС и у нас е най-недофинансирания в икономиката. Това за пореден път накара българите да си помислят, че земеделците – пазители на българската храна – плуват в пари, за разлика от простосмъртното население. Аграрното министерство искаше да се похвали колко много работа е отметнало, но вместо това за пореден път накара хората да отвърнат глава от земеделците, които все се оплакват. И за какво?
