В Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период са представени периодите за пръскане, дозировките и видовете препарати, които могат да се използват срещу неприятелите. И понеже е важно да се знае кой вредител напада определена култура, е важна да се знае морфологията, биологията и повредата, която могат да нанесат.
Ще представим общите неприятели при костилковите плодови дръвчета, за които държавата отпуска минимална помощ за покупка на препаратите.
Овощните акари е известно, че се хранят, като смучат сок от листата, в резултат на което в местата на убождане се получават по-светли петънца, които впоследствие се сливат, увеличаван се, а при силно нападение се стига до преждевременен листопад. Плодовете са недоизхранени, с лоши вкусови качества и ниско захарно съдържание. Силно нападнатите дървета залагат по-малък брой плодни пъпки за следващата година, по-слабо запасени са с хранителни вещества и са по-податливи на изсъхване и измръзване.
Икономически най-опасен е червеният овощен акар - Panonychus ulmi, но през последните години в много райони той е изместен от глоговия акар - Tetranychus viennensis. Останалите видове тетранихови акари като обикновения паяжинообразуващ акар - Tetranychus urticaе, жълтия ябълков акар - Schisotetranychus pruni, кафявия ябълков акар - Bryobia rubrioculus и др. обикновено се срещат в ниска плътност и не представляват растителнозащитен проблем.
Червният овощен акар напада ябълки, круши, праскови, сливи и др. Морфология: Женският акар е с интензивно червено, яйцевидно тяло, със силно изпъкнала гръбна страна. Върху нея има 7 напречни реда от 26 игловидни космици. Космиците излизат от белезникави брадавици.
Мъжкият акар е жълтозелен, с яйцевидно, силно заострено в края на коремчето си тяло. Яйцето е сферично. Зимните яйца са керемиденочервени, а летните - светлочервени до жълти. Ларвата и нимфата са червеникави. Ларвата има три двойки крака, а нимфата четири двойки крака. Биология: Червеният овощен акар зимува като яйце по пукнатините на кората, около гънките на пъпките, в разклоненията на клоните и клонките и по кората на ствола. Основната част е разположена върху дву и тригодишната дървесина.
При силно нападение клонките изглеждат като посипани с червен пипер. Яйцата прекарват зимата в състояние на диапауза.
Напролет със затопляне на времето и достигане на средни дневни 16 температури 9 -10 °С, започва бързо ембрионално развитие. Това е оптималният момент за атакуване на зимните яйца. При ябълката излюпването на ларвите започва с разпукването на пъпките и приключва в края на цъфтеж или малко след това. Излюпените ларви се придвижват по първите листенца и започват да се хранят като смучат сок. Те преминават през стадиите протонимфа, дейтонимфа и имагинират. Имагиниралите женски се хранят няколко дни, копулират и започват да снасят летни яйца, като дават начало на ново поколение. При нашите условия червеният овощен акар развива осем пълни поколения и частично девето, които се застъпват.
Червеният овощен акар не поврежда директно плодовете, но подтиска асимилационната дейност. Вреди като изсмуква клетъчен сок заедно с хлорофилни зърна. Намаляването на хлорофила в листата довежда до намаляване на фотосинтезата, вследствие на многобройните убождания по листата, транспирацията се увеличава и се появяват смущения във водния баланс на нападнатите дървета. Особено силни са повредите в сухи години, когато кореновата система поема от почвата по-малко вода, отколкото листата изпаряват. Всичко това довежда до намаляване размера и качеството на плодовете, до изхранване и залагане на по-малък брой плодни пъпки, до намаляване на сухо и зимоустойчивостта на дърветата и ги прави податливи на нападение от болести и неприятели.
Листогризещи гъсеници - характеризират се с широка хранителна пластичност и се изхранват по много дървесни и храстовидни културни и горски видове растения. Периодично се намножават масово и могат да нанесат значителни щети по овощните култури. Особенно застрашени са градини разположени в близост до горски масиви. При масово нападение обезлистват напълно дърветата.
С най-голямо икономическо значение са: гъботворката Lymantria dispar, златозадката Euproctis chysorrhoea, пръстенотворка Malocosoma neustria.
Гъботворка – Lymantria dispar L. има ясно изразен полов диморфизъм. Мъжката пеперуда е кафява до сивокафява, с напречни тъмни черти и перести антени. При разперени крила достига 40-50 мм. Женската пеперуда е поедра от мъжката и достига до 70-80 мм. Крилата и са кремавобели, и по тях преминават къси, кафяви, напречно разположени зигзаговидни линии. Коремчето е покрито изцяло с гъсти жълтеникави космици. Антените са пиловидни. Гъсеницата е сиво-кафява, с дълги кафяви власинки. По гърба си има три жълти ивици. На първите пет сегмента има по две сини брадавици, а на останалите – червени. Дължината на тялото достига 60-80 мм. Какавидата е кафява, в рехав пашкул.
Биология: Развива едно поколение годишно и зимува като яйце с напълно развит зародиш по кората на дърветата. Яйчните купчинки са покрити с жълт мъх от коремчето на женската пеперуда. През зимата яйцата издържат до минус 40 градуса по Целзий. През февруари-март се излюпват гъсениците. Те остават заедно върху ствола и образуват така нареченото „огледалце“. По-късно се разпълзяват и се хранят с пъпките и листата. Цялостното им развитие продължава 30 - 45 дни. Какавидират в рехав пашкул в местата на повредата. Пеперудите имагинират през юни-юли. Мъжките пеперуди летят през деня, а женските – привечер. След копулирането снасят яйцата си на купчинки, по ниските части на стволовете.
Златозадка – Euproctis chysorrhoea L. Сравнително дребна пеперуда с бели крила, с копринен блясък. Коремчето е покрито с туфичка от златисти космици, които са много по-плътни при женските индивиди. Възрастната гъсеница има тъмносив цвят, с две червени надлъжни линии по гърба, а от страни на тялото с по една бяла прекъсваща се линия. На деветото и десетото членче се намира по една оранжево-червена брадавичка. Тялото е окосмено с дълги жълто-кафяви космици, събрани в кичурчета, които излизат от брадавици.
Развива едно поколение годишно и зимува като гъсеница от трета възраст в зимните гнезда. През пролетта гъсениците напускат зимните гнезда и нагризват набъбналите пъпки. Вредят през деня, а през нощта се крият в гнездата. По-късно се хранят с листата, като ги омотават в паяжинни гнезда. Гъсениците са много лакоми и могат да обезлистят почти напълно нападнатите дървета. Към края на развитието си живеят самостоятелно. Изхранването на гъсениците продължава около един месец, след което те какавидират в рехав пашкул между повредените листа. Пеперудите летят през втората половина на юни и през юли. Те копулират и снасят яйцата си на групи, по долната страна на листата, като ги покриват с жълтите космици от коремната туфичка. Средната плодовитост варира от 500 до 600 яйца. Гъсениците се излюпват през юли и в началото на август. Те са съвсем малки и нагризват горния епидермис и паренхимната тъкан. Повредените листа пожълтяват и увяхват. След като достигнат трета възраст гъсениците оплитат зимните си гнезда.
Пръстенотворка – Malacosoma neustria L., женските пеперуди са по-едри от мъжките. Основният цвят на крилата охреножълт. На предните крила преминава широка кафява, напречна ивица. Задните крила са по-светли. Гъсеницата е сива. Надлъжно по средата на тялото преминава белезникава ивица, до нея от двете й страни по една плътна оранжева, а след нея червеникава и прекъсната оранжева линия. Странично на тялото е разположена по една широка синя лента. Цялото тяло е покрито с редки кафяви космици.
Развива едно поколение годишно и зимува като яйце с развит зародиш. Гъсениците се излюпват през пролетта, разпълзяват се и нагризват пъпките и листата. По-късно омотават листата и части от клоните, в паяжина, като изцяло ги изгризват и живеят задружно в гнездата. При изяждане на листата в едно гнездо, те се придвижват групово на друг клон и правят ново гнездо, като могат да обезлистят напълно дърветата. Гъсеницата какавидира в местата на повредата след 25 - 40 дни. Пеперудите летят през юни и юли. Снася яйцата си около тънките клончета в спираловидни редове, във вид на пръстенче. Ембрионалното развитие протича още през есента, но гъсениците се излюпват на следващата пролет.
Листозавивачки – видовете са повсеместно разпространени в страната и причиняват повреди по овощните видове през периода на намножаване. Възрастните са дребни пеперуди, с размери 1-2 cm. Гъсениците повреждат пъпките, листата и плодовете. При храненето си завиват младите връхни листа с фини паяжинни нишки и обитават вътрешността на повредените растителни части. При контрола на тази група вредители в извън вегетационния период може да се въздейства на тези от видовете листозавивачки, които зимуват като яйце.
Розена листозавивачка - Archips rosana L. - развива едно поколение годишно и зимува като яйце. Купчинките от яйца са снесени върху стволовете, скелетните клони и клонки на дърветата. Гъсениците се излюпват в края на март, началото на април. Хранят се с вътрешността на пъпките и цветовете, след това преминават върху развитите листа, нагризват и малките плодчета. Развитието им в зависимост от температурните условия протича за 35-40 дни. Гъсениците какавидират в завитите листа. Пеперудите летят в края на месец май и през юни.
Глогова листозавивачка - Archips crataegana Hub., неприятелят развива едно поколение годишно и зимува като яйце. Гъсениците се излюпват рано през пролетта – края на март, началото на април и се хранят с листните и плодни пъпки, изгризват плодниците на цветовете в основата. Покъсно нагризват и младите плодчета, скрити под залепен с паяжина за плода лист. Началото на летеж на пеперудите се наблюдава от края на май до средата на юли. Женските пеперуди снасят яйцата си наредени в купчинки по кората на ствола и скелетните разклонения.
Кафявопетниста листозавивачка – Archips xylosteana L. Биология: Развива едно поколение годишно и зимува като яйце. Купчинките с яйца са разположени по клоните и плодните клончета. За разлика от глоговата листозавивачка яйцата много рядко са разположени по дебелите клони и ствола на дърветата. Гъсениците от новото поколение се излюпват в края на март - началото на април. Първоначално, гъсеничките се вгризват в набъбналите пъпки, след това оплитат в паяжина цветните пъпки, цветовете, цветните дръжки, вгризват се в плодниците и ги повреждат. Венчелистчетата на повредените цветове изсъхват, покафеняват и остават върху тичинките като калпаче. След прецъфтяването на цветовете, гъсениците преминават върху листата, които завиват косо или перпендикулярно на главната жилка. Нагризват и завръзите.
