Прахановата гъба (прахан) е паразитна гъба, която се развива върху стволовете на по-старите широколистни горски и декоративните дървета, но атакува и овощните – по-често круши и ябълки. Има формата на конско копито и в някои страни я наричат още конска гъба. Като всеки паразит, тя се храни с дървесната тъкан, предизвиквайки гниене. Когато се развива върху пънове или паднали дървета, гъбата активно насърчава превръщането им в органичен тор.
Ясно е, че прахановата гъба е вредна за живите дървета, защото постепенно ги убива и това не бива да се пренебрегва. Затова тя трябва да се отстранява, а срезовете да се дезинфекцират и запечатват.
Заразяването със спори на гъбата става през отворени рани, пукнатини в стволовете и пресни рани. Ако дърветата се поддържат добре, рисковете от инфекция са минимални, защото спороносенето продължава около месец (обикновено август) и само тогава спорите се разпространяват във въздуха. Отрязаните гъби изсъхват бързо и тогава няма спороносене. Могат да се събират за градинска употреба по всяко време на годината и са безопасни.
Ползи от прахановата гъба
Мненията на градинарите за прахановата гъба са кардинално различни. Едни я считат като ужасен враг, който може да съсипе овощната градина, ако се засели върху дърветата. Други гледат на гъбата като източник на минерални вещества за растенията, докато трети я приемат като „ваксина“ срещу цяла гама гъбични заболявания в зеленчуковата и овощна градина и даже отглеждат върху нея полезната гъбичка Trichoderma.
Прахановата гъба е склад за минерали – сухото вещество съдържа 50% фосфор и 30% калий. Наситнената гъба се разлага в почвата много бързо, а причина за това е триходермата, хранеща се с груба органична материя. Тя паразитира и върху други патогенни гъби. Специфичният и неспецифичният имунитет на растенията може да се стимулира с помощта на различни вещества, едно от които е хитозан, производно на хитина, от който се състои клетъчната стена на гъбичките, включително патогенните.
Леснодостъпен източник на хитозан са прахановите гъби, които трябва да се нарежат. Колкото по-малки са късовете, толкова по-добре.
Има два начина за превръщане на хитина в хитозан – киселинен и алкален. Последният е доста подходящ за производство на хитозан в домашни условия.
Рецепта за хитозан в домашни условия
Напълва се еднолитров буркан с нарязана праханова гъба. Изчаква се всички парченца да се наситят с влага и паднат на дъното, след което се добавя 1 супена лъжица препарат за почистване на канали, съдържащ натриев или калиев хидроксид (натриева или калиева основа). Промяната в цвета на гъбата показва, че процесът на екстракция е започнал. Разтворът постепенно започва да потъмнява и се оставя за 24 часа, като се затваря с капак.
След това разтворът се загрява до завиране, оставя се да ври 10 минути и се запарва покрит още 24 часа. Прецежда се в стъклена или пластмасова бутилка и може да се съхранява на хладно място до една година.
Не се допуска използването на алуминиеви и наранени емайлирани съдове, защото ще се оцветят.
Този разтвор, приготвен чрез варене в алкална среда, е напълно екологичен и не представлява опасност за растенията, а всъщност поддържа и укрепва естествения им имунитет.
Приложение на хитозана
За накисване на семена се добавя 1 чаена лъжичка към 0,5 литра вода. За поливане на разсад се разтваря 1 супена лъжица в 5 л вода. Предотвратява сечене и различни видове гниене.
Разтворът може да се използва и за пръскане срещу фитофтора, кладоспориоза, фузариоза и други гъбични заболявания, като се разтварят 3-4 супени лъжици в 10 л вода. Началото на обработка на растенията трябва да бъде съобразено с обичайното време за настъпване на болестта при конкретните климатични условия и начин на отглеждане, като започва седмица преди това. С този разтвор може да се пръска лук, чесън, овощни култури, да се полива цвекло и други растения с периодичност от 10 до 14 дни, в зависимост от риска от заболяване.
