Начало » Новини » Коментари

През 2026 г. за агросектора са планирани 4,233 млрд. лв., но напояването е едва 4-ти приоритет

Програмата на МЗХ
Екатерина Стоилова / 29.12.2025 г.
През 2026 г. за агросектора са планирани 4,233 млрд. лв., но напояването е едва 4-ти приоритет

Снимка: sinor.bg

Вместо на първо място държавата поставя напояването едва на четвърто в основната група приоритети, включени за подкрепа на отрасъла през 2026 година. Това четем в наскоро публикувания Аграрен доклад за 2025 година, където в Програмата за развитие на земеделието за следващата година са оповестени четири основни приоритета за модернизация и повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство, за селските райони, за рибарския и горския сектори, както и за производството на храни.

За изпълнение на тези приоритети планираните необходими средства надхвърлят на 4 233,8 млн. лева (или 2 164,7 млн. евро).

* От тях 1 645,9 млн. лева (или 841,5 млн. евро) ще бъдат изплатени по линия на директните плащания.

* За пазарните мерки са заделени 170,7 млн. лева (87,3 млн. евро), а за преходната национална помощ – 96,4 млн. лева (49,3 млн. евро).

* Държавните помощи (в т. ч. по схеми за данъчни облекчения) ще възлизат на 750 млн. лева (383,5 млн. евро). При необходимост и при наличие на финансова възможност може да бъде предоставен и допълнителен финансов ресурс, се посочва в програмата.

* За плащания по интервенции от Стратегическия план, финансирани от ЕЗФРСР МЗХ планира да отпусне 1 379,7 млн. лева (705,4 млн. евро). - евро).

* За прилагане на мерки в подкрепа на рибарството и аквакултурите държавата заделя 53,8 млн. лева (27,5 млн.лв.)

* За изпълнение на дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост секторът ще разчита на още 137,3 млн. лева (70,2 млн. евро) с ДДС. Огромната въпросителна остава кога България ще има бюджет за 2026 г., но това не зависи от аграрното министерство.

Ето и приоритетите и целите на политиката в аграрния сектор и мерките за тяхното постигане през 2026 г., които са в съответствие с Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029 г., както и с Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030.

В първия приоритет, назован като „Развитие на конкурентно, пазарно ориентирано и устойчиво на климатичните промени земеделие“, МЗХ си поставя следните 13 цели:

ЦЕЛ 1: ГАРАНТИРАНЕ НА СПРАВЕДЛИВИ И СТАБИЛНИ ДОХОДИ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ МЕРКИ

* Предоставяне на ежегодна подкрепа на земеделски стопани по линия на директните плащани;

* Използване на механизмите за подкрепа с държавни помощи за подобряване на социално икономическата устойчивост на земеделските стопанства и насърчаване производството на качествена растениевъдна и животновъдна продукция.

ЦЕЛ 2: МОДЕРНИЗИРАНИ И ТЕХНОЛОГИЧНО ОБНОВЕНИ СТОПАНСТВА И ПРЕДПРИЯТИЯ, УСКОРЕНО ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНОВАЦИИ И ЦИФРОВИЗАЦИЯ 

* Стимулиране на инвестиционната активност на земеделските стопанства и предприятията за преработка/маркетинг на земеделска продукция чрез изпълнение на мерки за подкрепа по СПРЗСР;

* Предоставяне на инвестиционна подкрепа по Националния план за възстановяване и устойчивост чрез проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“.

ЦЕЛ 3: УКРЕПВАНЕ ПОЗИЦИИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ ПО ВЕРИГАТА НА ПРЕДЛАГАНЕ НА ХРАНИ МЕРКИ:

* Насърчаване на сдружаването на земеделските стопани в групи и организации на производители чрез предоставяне на финансова подкрепа по СПРЗСР;

* Прилагане на мерки за пазарна подкрепа чрез инструментите на СПРЗСР.

ЦЕЛ 4: СЪЗДАВАНЕ НА ОПТИМАЛНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕФЕКТИВНО ПОЛИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ, БЕДСТВИЯ И АВАРИИ МЕРКИ:

* Възстановяване на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура за напояване в Република България;

* Предприемане на действията по изграждане на незавършените обекти от хидромелиоративната инфраструктура;

Възстановяване и модернизация на отводнителните помпени станции

ЦЕЛ 5: УВЕЛИЧАВАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ, ПРОИЗВЕДЕНИ ПО БИОЛОГИЧЕН НАЧИН МЕРКИ:

* Изпълнение на мерките и дейностите от Националния план за развитие на биологичното производство до 2030 г.

* Предоставяне на подкрепа за развитие на биологичното земеделие чрез мерки по СПРЗСР.

ЦЕЛ 6: ПОДПОМАГАНЕ НА АГРАРНИЯ ОТРАСЪЛ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И КЛИМАТА МЕРКИ:

* Насърчаване на земеделските стопани за прилагане на дейности, допринасящи за опазване на околната среда и биоразнообразието и за реализиране на инвестиции в производство и преработка, насочени към опазване на околната среда по СПРЗСР.

ЦЕЛ 7: ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПОЛЗВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ МЕРКИ:

* Подобряване на ефективността на процесите по предоставянето на земи от Държавния поземлен фонд;

* Подобряване на контрола върху ползването на земеделските земи и тяхното опазване;

* Създаване на единна система за управление на земите от ДПФ.

ЦЕЛ 8: СМЕКЧАВАНЕ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РИСКОВЕТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА И ДОХОДИТЕ НА ЗАЕТИТЕ В ОТРАСЪЛА МЕРКИ:

* Прилагане на инструменти за подкрепа на земеделските стопани за превенция и управление на рисковете в селското стопанство с европейски и национални средства;

* Разширяване и уплътняване на системата за противоградова защита.

ЦЕЛ 9: ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА СИСТЕМАТА ЗА СЪВЕТИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО МЕРКИ:

* Предоставяне на подкрепа за професионално обучение и повишаване на знанията и практическите умения на земеделските стопани;

* Развитие и укрепване на Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS) с помощта на интегрирани съветници и реализация на новаторски проекти ЦЕЛ 10: РАЗВИТИЕ НА АГРАРНАТА НАУКА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ИНОВАТИВНИ ПОЛИТИКИ В АГРАРНИЯ СЕКТОР МЕРКИ:

* Създаване на нови научни продукти, свързани с устойчиво развитие на конкурентоспособно селско стопанство, опазване и ефективно използване на природните и генетични ресурси за смекчаване и адаптация към климатичните промени, прехода към биоикономика и кръгова икономика;

* Продължаване на политиките по извършване на геномна оценка на високопродуктивните животни.

ЦЕЛ 11: ПОВИШАВАНЕ ЗАЩИТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ И ИНТЕРЕСИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ХРАНИТЕ МЕРКИ:

* Подобряване на контрола по агрохранителната верига и предотвратяване на инциденти, свързани с храни;

* Одобряване от Министерския съвет на проект на нов Закон за ветеринарномедицинската дейност и проект на нов Закон за съсловната организация на ветеринарните лекари;

* Подобряване на контрола при употребата на ветеринарни лекарствени продукти;

* Прилагане на високо ниво на контрол по отношение спазването на изискванията на законодателството и изпълнението на мерките, заложени в Националната програма за профилактика, контрол, надзор на болести по животните и зоонози за периода 2025-2027 г. и актуализиране на мерките при необходимост в съответствие с епизоотологичната обстановка и приложимото законодателство;

Ограничаване употребата на продукти за растителна защита, които са тотални хербициди и продукти за растителна защита от първа професионална категория на употреба;

* Контрол на изпълнението на заложените в ревизирания Национален план за действие на Република България за устойчива употреба на пестициди цели за намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди;

* Контрол на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди в крайните растителни продукти;

* Популяризиране прилагането на добрите практики за биосигурност във фамилните и малки животновъдни ферми и на добри практики сред производители и потребители на храни с цел предотвратяване на загубите на храни;

* Модернизиране на системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти;

* Реализиране на последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в хранително-вкусовия сектор за разработване на стандарти, които целят повишаване на качеството на основни хранителни продукти;

* Финализиране изпълнението на Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни (2021 г.-2026 г.)

ЦЕЛ 12: ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА В ДЕЙНОСТТА НА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В ОТРАСЪЛА МЕРКИ:

* Ефективно управление на едноличните търговски дружества в отрасъла и предприемане на действия за преструктурирането им.

ЦЕЛ 13: СЪЗДАВАНЕ НА ДОБРА БИЗНЕС СРЕДА ЗА РАЗВИТИЕ НА АГРАРНИЯ ОТРАСЪЛ И ПОДОБРЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ УСЛУГИ МЕРКИ:

* Създаване и въвеждане на единна административна система за управление на земите с променено предназначение;

* Въвеждане в експлоатация на Електронна информационна система в земеделието по инвестиция „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“ от Националния план за възстановяване и устойчивост  Разширяване на електронните административни услуги;

* Развитие на Интегрираната информационна система на БАБХ ВетИС с цел повишаване информираността на стопаните и улесняване на тяхната дейност, подпомагане на ветеринарните лекари при изпълнение на Националната програма за профилактика, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите и отразяване на резултатите от тяхната практика.

Вторият приоритет е именуван „Мобилизиране на потенциалана на селските райониза постигане на балансирано социалнои териториално развитие.

ЦЕЛ 1: ДИВЕРСИФИКАЦИЯ НА ИКОНОМИКАТА НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ И ПОВИШАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ МЕРКИ:

*  Изпълнение на интегрирани многосекторни стратегии за местно развитие, основани на характеристиките на конкретната територия и разработени на основата на местните потребности и потенциал;

* Насърчаване на инвестициите в неземеделски дейности чрез подкрепа по СПРЗСР.

ЦЕЛ 2: ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ МЕРКИ:  Реализиране на инвестиции по СПРЗСР за изграждане и/или реконструкция на техническа инфраструктура, общинска пътна и улична мрежа, реконструкция и модернизация на водопроводната мрежа и канализационна система;

* Предоставяне на подкрепа за запазване на духовния и културния живот на населението в селските райони=

През 2026 г. за агросектора са планирани 4,233 млрд. лв., но напояването е едва 4-ти приоритет
811
 

Последни материали
Виж
Програмата на МЗХ
През 2026 г. за агросектора са планирани 4,233 млрд. лв., но напояването е едва 4-ти приоритет
От 2020 до 2024 г. включително
Двоен скок на фермерските разходи за 5 години – ток, торове и ренти
Искали да ги продадат без здравен сертификат
Четирима българи, вкарали 5 овце в Драма, са арестувани
Спадът при царевицата обаче гони 13 на сто с добиви от 4,6 тона от хектар
Реколтата от пшеница в Сърбия нарасна с 27 на сто с добиви над 6 тона от хектар
Вместо обзор на годината
Ще донесат ли бунтарите в земеделието жадуваното обединение през 2026 г.?
Нивото на киселинност пък надхвърля всякакви нормални стойности
Маслеността в реколтата от слънчоглед в Украйна е под тази от миналия сезон
Свързани материали
Виж
Турция на финален етап с нов Закон за водите заради климатичните промени
Председател на Комитета по напояване към НАЗ
Нона Валентинова: Напояването в земеделието трябва да стане стратегическа цел
Унгария отдели 52 милиона евро за борба със сушата - резултати при царевицата и слънчогледа
По време на почивка
Земеделската комисия в парламента прие проектобюджета за 2026 г. за 10 минути
За сезони 2025 и 2026 г.
Цената на поливната вода е утвърдена от Георги Тахов
Заместник председател на Българската аграрна камара
Димитричка Търпанова: Не трябва да проспиваме 2026 г., решаваща е за агробизнеса
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
АВТОРИ |  РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини