Начало » Новини » Коментари

През 2026 г. за агросектора са планирани 4,233 млрд. лв., но напояването е едва 4-ти приоритет

Програмата на МЗХ
Екатерина Стоилова / 29.12.2025 г.
През 2026 г. за агросектора са планирани 4,233 млрд. лв., но напояването е едва 4-ти приоритет

Снимка: sinor.bg

Вместо на първо място държавата поставя напояването едва на четвърто в основната група приоритети, включени за подкрепа на отрасъла през 2026 година. Това четем в наскоро публикувания Аграрен доклад за 2025 година, където в Програмата за развитие на земеделието за следващата година са оповестени четири основни приоритета за модернизация и повишаване на конкурентоспособността на селското стопанство, за селските райони, за рибарския и горския сектори, както и за производството на храни.

За изпълнение на тези приоритети планираните необходими средства надхвърлят на 4 233,8 млн. лева (или 2 164,7 млн. евро).

* От тях 1 645,9 млн. лева (или 841,5 млн. евро) ще бъдат изплатени по линия на директните плащания.

* За пазарните мерки са заделени 170,7 млн. лева (87,3 млн. евро), а за преходната национална помощ – 96,4 млн. лева (49,3 млн. евро).

* Държавните помощи (в т. ч. по схеми за данъчни облекчения) ще възлизат на 750 млн. лева (383,5 млн. евро). При необходимост и при наличие на финансова възможност може да бъде предоставен и допълнителен финансов ресурс, се посочва в програмата.

* За плащания по интервенции от Стратегическия план, финансирани от ЕЗФРСР МЗХ планира да отпусне 1 379,7 млн. лева (705,4 млн. евро). - евро).

* За прилагане на мерки в подкрепа на рибарството и аквакултурите държавата заделя 53,8 млн. лева (27,5 млн.лв.)

* За изпълнение на дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост секторът ще разчита на още 137,3 млн. лева (70,2 млн. евро) с ДДС. Огромната въпросителна остава кога България ще има бюджет за 2026 г., но това не зависи от аграрното министерство.

Ето и приоритетите и целите на политиката в аграрния сектор и мерките за тяхното постигане през 2026 г., които са в съответствие с Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029 г., както и с Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030.

В първия приоритет, назован като „Развитие на конкурентно, пазарно ориентирано и устойчиво на климатичните промени земеделие“, МЗХ си поставя следните 13 цели:

ЦЕЛ 1: ГАРАНТИРАНЕ НА СПРАВЕДЛИВИ И СТАБИЛНИ ДОХОДИ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ МЕРКИ

* Предоставяне на ежегодна подкрепа на земеделски стопани по линия на директните плащани;

* Използване на механизмите за подкрепа с държавни помощи за подобряване на социално икономическата устойчивост на земеделските стопанства и насърчаване производството на качествена растениевъдна и животновъдна продукция.

ЦЕЛ 2: МОДЕРНИЗИРАНИ И ТЕХНОЛОГИЧНО ОБНОВЕНИ СТОПАНСТВА И ПРЕДПРИЯТИЯ, УСКОРЕНО ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНОВАЦИИ И ЦИФРОВИЗАЦИЯ 

* Стимулиране на инвестиционната активност на земеделските стопанства и предприятията за преработка/маркетинг на земеделска продукция чрез изпълнение на мерки за подкрепа по СПРЗСР;

* Предоставяне на инвестиционна подкрепа по Националния план за възстановяване и устойчивост чрез проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“.

ЦЕЛ 3: УКРЕПВАНЕ ПОЗИЦИИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ ПО ВЕРИГАТА НА ПРЕДЛАГАНЕ НА ХРАНИ МЕРКИ:

* Насърчаване на сдружаването на земеделските стопани в групи и организации на производители чрез предоставяне на финансова подкрепа по СПРЗСР;

* Прилагане на мерки за пазарна подкрепа чрез инструментите на СПРЗСР.

ЦЕЛ 4: СЪЗДАВАНЕ НА ОПТИМАЛНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕФЕКТИВНО ПОЛИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ, БЕДСТВИЯ И АВАРИИ МЕРКИ:

* Възстановяване на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура за напояване в Република България;

* Предприемане на действията по изграждане на незавършените обекти от хидромелиоративната инфраструктура;

Възстановяване и модернизация на отводнителните помпени станции

ЦЕЛ 5: УВЕЛИЧАВАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ, ПРОИЗВЕДЕНИ ПО БИОЛОГИЧЕН НАЧИН МЕРКИ:

* Изпълнение на мерките и дейностите от Националния план за развитие на биологичното производство до 2030 г.

* Предоставяне на подкрепа за развитие на биологичното земеделие чрез мерки по СПРЗСР.

ЦЕЛ 6: ПОДПОМАГАНЕ НА АГРАРНИЯ ОТРАСЪЛ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И КЛИМАТА МЕРКИ:

* Насърчаване на земеделските стопани за прилагане на дейности, допринасящи за опазване на околната среда и биоразнообразието и за реализиране на инвестиции в производство и преработка, насочени към опазване на околната среда по СПРЗСР.

ЦЕЛ 7: ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПОЛЗВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ МЕРКИ:

* Подобряване на ефективността на процесите по предоставянето на земи от Държавния поземлен фонд;

* Подобряване на контрола върху ползването на земеделските земи и тяхното опазване;

* Създаване на единна система за управление на земите от ДПФ.

ЦЕЛ 8: СМЕКЧАВАНЕ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА РИСКОВЕТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА И ДОХОДИТЕ НА ЗАЕТИТЕ В ОТРАСЪЛА МЕРКИ:

* Прилагане на инструменти за подкрепа на земеделските стопани за превенция и управление на рисковете в селското стопанство с европейски и национални средства;

* Разширяване и уплътняване на системата за противоградова защита.

ЦЕЛ 9: ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА СИСТЕМАТА ЗА СЪВЕТИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО МЕРКИ:

* Предоставяне на подкрепа за професионално обучение и повишаване на знанията и практическите умения на земеделските стопани;

* Развитие и укрепване на Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS) с помощта на интегрирани съветници и реализация на новаторски проекти ЦЕЛ 10: РАЗВИТИЕ НА АГРАРНАТА НАУКА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ИНОВАТИВНИ ПОЛИТИКИ В АГРАРНИЯ СЕКТОР МЕРКИ:

* Създаване на нови научни продукти, свързани с устойчиво развитие на конкурентоспособно селско стопанство, опазване и ефективно използване на природните и генетични ресурси за смекчаване и адаптация към климатичните промени, прехода към биоикономика и кръгова икономика;

* Продължаване на политиките по извършване на геномна оценка на високопродуктивните животни.

ЦЕЛ 11: ПОВИШАВАНЕ ЗАЩИТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ И ИНТЕРЕСИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ХРАНИТЕ МЕРКИ:

* Подобряване на контрола по агрохранителната верига и предотвратяване на инциденти, свързани с храни;

* Одобряване от Министерския съвет на проект на нов Закон за ветеринарномедицинската дейност и проект на нов Закон за съсловната организация на ветеринарните лекари;

* Подобряване на контрола при употребата на ветеринарни лекарствени продукти;

* Прилагане на високо ниво на контрол по отношение спазването на изискванията на законодателството и изпълнението на мерките, заложени в Националната програма за профилактика, контрол, надзор на болести по животните и зоонози за периода 2025-2027 г. и актуализиране на мерките при необходимост в съответствие с епизоотологичната обстановка и приложимото законодателство;

Ограничаване употребата на продукти за растителна защита, които са тотални хербициди и продукти за растителна защита от първа професионална категория на употреба;

* Контрол на изпълнението на заложените в ревизирания Национален план за действие на Република България за устойчива употреба на пестициди цели за намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди;

* Контрол на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди в крайните растителни продукти;

* Популяризиране прилагането на добрите практики за биосигурност във фамилните и малки животновъдни ферми и на добри практики сред производители и потребители на храни с цел предотвратяване на загубите на храни;

* Модернизиране на системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти;

* Реализиране на последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в хранително-вкусовия сектор за разработване на стандарти, които целят повишаване на качеството на основни хранителни продукти;

* Финализиране изпълнението на Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни (2021 г.-2026 г.)

ЦЕЛ 12: ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА В ДЕЙНОСТТА НА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В ОТРАСЪЛА МЕРКИ:

* Ефективно управление на едноличните търговски дружества в отрасъла и предприемане на действия за преструктурирането им.

ЦЕЛ 13: СЪЗДАВАНЕ НА ДОБРА БИЗНЕС СРЕДА ЗА РАЗВИТИЕ НА АГРАРНИЯ ОТРАСЪЛ И ПОДОБРЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ УСЛУГИ МЕРКИ:

* Създаване и въвеждане на единна административна система за управление на земите с променено предназначение;

* Въвеждане в експлоатация на Електронна информационна система в земеделието по инвестиция „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“ от Националния план за възстановяване и устойчивост  Разширяване на електронните административни услуги;

* Развитие на Интегрираната информационна система на БАБХ ВетИС с цел повишаване информираността на стопаните и улесняване на тяхната дейност, подпомагане на ветеринарните лекари при изпълнение на Националната програма за профилактика, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите и отразяване на резултатите от тяхната практика.

Вторият приоритет е именуван „Мобилизиране на потенциалана на селските райониза постигане на балансирано социалнои териториално развитие.

ЦЕЛ 1: ДИВЕРСИФИКАЦИЯ НА ИКОНОМИКАТА НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ И ПОВИШАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ МЕРКИ:

*  Изпълнение на интегрирани многосекторни стратегии за местно развитие, основани на характеристиките на конкретната територия и разработени на основата на местните потребности и потенциал;

* Насърчаване на инвестициите в неземеделски дейности чрез подкрепа по СПРЗСР.

ЦЕЛ 2: ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ МЕРКИ:  Реализиране на инвестиции по СПРЗСР за изграждане и/или реконструкция на техническа инфраструктура, общинска пътна и улична мрежа, реконструкция и модернизация на водопроводната мрежа и канализационна система;

* Предоставяне на подкрепа за запазване на духовния и културния живот на населението в селските райони=

През 2026 г. за агросектора са планирани 4,233 млрд. лв., но напояването е едва 4-ти приоритет
4335
 

Последни материали
Виж
Заради нарасналите доставки на зърнената култура от Аржентина за Мароко
Понижиха прогнозата за износ на мека пшеница от Франция за трети страни
Протестите трябва да продължат и в София
Как споразумението ЕС–Меркосур пренарежда земеделието в Европа и България
От завода бяха представили план за безопасно спиране до 2 месеца
Спират до дни линията за ПДЧ на Кроношпан във Велико Търново
При проверка на микробус от служители на БАБХ и полицията в Любимец
Откриха пилешко месо и яйца без документи за произход и етикети на български
Чрез семинари по спечелен проект по интервенция от стратегическия план
Институтът по земеделие в Кюстендил ще обучава безплатно фермери
Европейският пазар издържа на спекулативния натиск
Зърнените пазари. Геополитически фактор компенсира пресата на рекордните прогнози
Свързани материали
Виж
Турският земеделски министър: Общините носят отговорност за водната криза в Анкара
Турция на финален етап с нов Закон за водите заради климатичните промени
Председател на Комитета по напояване към НАЗ
Нона Валентинова: Напояването в земеделието трябва да стане стратегическа цел
Унгария отдели 52 милиона евро за борба със сушата - резултати при царевицата и слънчогледа
По време на почивка
Земеделската комисия в парламента прие проектобюджета за 2026 г. за 10 минути
За сезони 2025 и 2026 г.
Цената на поливната вода е утвърдена от Георги Тахов
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
АВТОРИ |  РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2026
RSS новини