Европейски реграмент от 2024 г. задължава всяка държава членка на Европейския съюз (ЕС) да предприеме действия за подобрение и възстановяване на нарушени екологични системи от своята територия, така че да бъдат достигнати критериите за добро екологично състояние. Изпълнението на тези задължения отново ще падне върху земеделските производители, които през следващия програмен период 2028-2034 година ще подобрява биосредата.
За целта обаче Министерството на земеделието и храните, съвместно с браншовите организции трябва през следващите 8 месеца на 2026 г. да участва в разработването на Национален план за възстановяване на природата, който до 1 септември 2026 г. трябва да бъде представен в Европейската комисия ЕК.
Информацията беше съобщена от шефа на дирекция „Директни плащания“ в МЗХ Аделина Стоянова по време на годишния агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите. В тази връзка Синор.бг зададе допълнителни въпроси, чиито пояснения дават отговори за новите изисквания, които земеделците и животновъди трябва да изпълняват, тъй като хоризонтът за планиране на политиките ще бъде до 2040 г. и 2050 г., съобщиха от МЗХ.
Съгласно регламент от 2024 година целите за възстановяване на селскостопанските екосистеми трябва да включват четири типа мерки.
* На първо място са поставени мерките за възстановяване, необходими за подобряване на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми, които обаче ще допълват площите, които са обект на мерки за възстановяване на зоните в мрежата Натура 2000. Особено значение е тези мерки да са съобразени и с промените в климата, и със социалните и икономически потребности на селските райони, така че да се гарантира устойчиво селскостопанско производство;
* Вторият тип мерки на национално равнище трябва да постигнат най-малко два от следните три показателя за подобряване на селскостопанските екосистеми:
- индекс на полските пеперуди;
- запаси от органичен въглерод в обработваеми минерални почви;
- дял на земеделската земя с голямо разнообразие в особеностите на ландшафта.
Тези показатели ще бъдат измервани в периода от 18 август 2024 г. до 31 декември 2030 г. и на всеки шест години след това държавата членка трябва да докаже, че са достигнати задоволителни нива на подобрение.
* Третият тип мерки за възстановяване имат за цел да се гарантира, че индексът на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, определен на национално равнище и индексиран на 1 септември 2025 г., е радевн на 100:
- за държавите членки с по-слабо намалени в исторически план популации на птици, живеещи върху земеделски земи в България, този показател трябва да достигне 105 до 2030 г.; 110 до 2040 г. и 115 до 2050 г.
* Четвъртият тип мерки целят да бъдат възстановени органичните почви в селското стопанство, представляващи пресушени торфища. Тези мерки се прилагат най-малко по отношение на:
- 30 % от тези площи до 2030 г., от които най-малко в една четвърт трябва да бъде възстановено оводняването;
- 40 % от тези площи до 2040 г., от които най-малко в една трета трябва да бъде възстановено оводняването;
- 50 % от тези площи до 2050 г., от които най-малко в една трета трябва да бъде възстановено оводняването.
При подготовката на тези национални планове за възстановяване на природата българската администрация ще работи в тясно сътрудничество с учените, земеделците, други заинтересовани страни и обществеността. Важно е да се знае, че ЕК е въвела и специфични правила за прилагането и управление на националните планове за възстановяване на природата - мониторинг, оценка, планиране, докладване и правоприлагане.
