Кафявата мраморна миризливка е вид насекомо от семейство Миризливки, известна още като дървеница или вонящица. Тя е инвазивен вид. Когато е в опасност, отделя неприятна миризма чрез жлези, разположени в долната част на тялото, откъдето идва и наименованието. Това е защитен механизъм на цялото семейство.
Кафявата мраморна миризливка произхожда от Югоизточна Азия и нанася значителни щети за селското стопанство.
Характеристики на кафявата мраморна миризливка
Възрастните кафяви миризливки достигат дължина 10-17 мм. Телата им са мраморни – смес от кафяви и светли петна. По мустачките често се забелязват много светли пръстени. Яйцата са сферични или елипсовидни и имат размери от 1,3 мм до 1,5 мм. Те са прикрепени към обратната страна на листата, развиват се за 4-7 дни и имат светложълт или бледозелен цвят.
Този вид миризливка се храни с растителни сокове – полифаг, способен да атакува над 300 вида културни и диворастящи видове. Кафявата напаст почти няма естествени врагове, защото отделя секрети винаги, когато усети опасност. Включена е в списъка на ЕС за инвазивни вредители.
Напада овощни, ягодоплодни, зеленчукови, зърнени и декоративни култури. Сериозно пострадали са плодовете на смокините, райската ябълка, кивито, доматите, черешите, прасковите, кайсиите, сливите, гроздето, но не са застраховани ябълките и крушите.
Щетите възникват от пробиване на листата, младите леторасли, кората на плодовете и инжектиране на ензими, причиняващи некротични петна. Те позволяват проникване на патогени, гниене и деформации. Плодовете губят търговския си вид. Ако са пробити в дръжката, те гният и падат, а ако е повредено – гроздето губи качествата си за производство на вино.
В зависимост от региона, вредителят отглежда няколко поколения годишно и се размножава много бързо (всяка женска снася по около 300-400 яйца годишно), като всички инвазивни видове. Мраморната миризливка е топлолюбиво насекомо, кето се развива при температури 15-33 градуса по Целзий. Възрастните обикновено зимуват масово в сухи помещения, като обитават и домовете ни, а в дивата природа – в големи пънове или изгнили стволове.
Излизането й от зимен сън настъпва през обикновено април или началото на май – зависи от температурните условия и региона. То е последвано от допълнително хранене в продължение на 1-2 седмици, след което започва чифтосфането.
При слънчево време и температури от 6-8 градуса могат да се видят възрастни, които излизат от местата си за зимуване и активно се движат по стените на къщите, по оградите и прозорците, а когато температурите паднат, миризливките се оттеглят обратно в скривалищата си.
През светлата част на денонощието, особено при слънчево време, възрастните вредители могат да прелитат многократно от едно на друго растение и понякога на дълги разстояния.
Те се хранят с листа и млади клонки, но предпочитат неузрели плодове. Миризливките пробиват повърхността на плода, което води до некроза и запушване на мястото, образуване на суха, памукообразна тъкан под кожицата и развитие на бактериални заболявания в меките тъкани. Вкусовите качества на плодовете се влошават, повърхността става неравна и вдлъбната, обезцветена или тъмна, а при ядковите и зърнени култури – развитието се преустновява. Това се дължи на отделените храносмилателни ензими от миризливките в растителните тъкани.
Мерки за контрол
Механичен контрол е възможен, когато през зимния период миризливките намаляват активността си.
Правят се изследвания за биологичен контрол, при естествено заразяване с ентомопаразитна гъба, но резултатите на този етап не са много обнадеждаващи.
Химичният контрол включва пиретроидни и неоникотиноидни препарати. Първото третиране трябва да се проведе по време на появата на първите презимуващи възрастни, строго във вечерните часове, когато летателната активност рязко намалява. Второто – по време на масовото излюпване на кафяви миризливки от първо поколение. Третото третиране, ако е необходимо, се извършва по време на появата на ларви от второ поколение. По-късно третиране с химични препарати не е желателно, а и не помага, защото те остават на повърхността на плодовете, а миризливките изсмукват сокове от вътрешността им.
