Добър ден в неделя!
Утре ще празнуваме Деня на независимостта. Нека този, който не познава конкретния повод за празника, да не си мисли за независимостта като за общозначимо понятие, защото нито човека, нито народа, нито държавата, нито Европа, нито светът са независими. Дори онзи, който е на върха на човешката пирамида, е зависим от суетата, от възрастта си, от враговете, но и от приятелите си.
Ето например министър Тахов проявява различни зависимости, когато не иска да реши дали да ваксинира поголовно или частично овцете срещу шарка. Една група стопани го призовават непременно да ваксинира, а друга група му казва – в никакъв случай. Министърът е зависим от много фактори, най-опасният от които е шарката да се разпространи като летен горски пожар из страната. Тогава могат да пламнат протести на тези, които искаха ваксинация и не я получиха. Ако реши да приложи ваксина, също ще стане сложно, защото случаят със стадото във Велинград ще се клонира във всички стопанства, които нелегално са си защитили животните с турска ваксина. Те, ако резонно откажат евтаназия (защото кръвните проби ще са положителни за вируса) ще трябва да бъдат отписани от регистъра на БАБХ и да останат с овцете си, но без субсидии. А това няма да им хареса. Затова, какво прави министър Тахов? Бави решението си, като БАБХ обявява още срещи с овцевъди по области, „за да бъде чут гласа на хората“. А хората, нормално, са разделени в два лагера. Междувременно, докато се проведат срещи във всичките 28 области, ще минат месеци. Ще има още огнища, за които БАБХ може би няма да съобщи. И така, до следващата пролет.
Представа си нямаме защо Законопроектът за агрохранителната верига още стои в чекмедже, но там сигурно го държи някаква политико-икономическа или пък зависимост от ЕК.
Защо „Магазин за хората“ ЕАД не е обявило поне обществени поръчки за доставки на храни, след като вече е очевидно, че „първият магазин в Пловдив“ няма да бъде открит през септември?
Фермер ни позвъни, за да каже, че е безобразие ЕК да определи бюджет от 14,64 млрд. евро за гръцките земеделски производители през 2028-2034 г., а за България сумата да е едва 6,2 млрд. евро. Тази седмица ЕК представи минималните суми, които 27-те държави ще получат през следващия програмен период по ОСП. Утре пък земеделските министри в общността ще се срещнат, за да дебатират предложенията на Брюксел. Не сме чули Копа и Коджека да свири под заседателната им зала с искане за самостоятелен селскостопански бюджет.
Затова решихме да се опитаме да разберем от какво зависи разпределението на европейския аграрен бюджет.
Тук ще представим кратки числови характеристики на земеделието в България, Гърция, Румъния и най-големият бенефициент на Европа – Франция. Но гледайте на числата ориентировъчно, защото има разминаване между информацията от Евростат и националните данни. То не е голямо, но все пак...
България
За сравнение: От 2021 до 2027 г. България ще получи 5,9 млрд. евро по първи стълб и 2,2 млрд. по втори, или общо 8,1 млрд. евро. След 2027 г. минималната сума за следващите 7 години ще е 6 202 350 000 евро (6,2 млрд. евро).
Използваната земеделска площ от родните стопанства е 43,8 млн. декара през 2023 г. У нас през посочената година има 69 249 стопанства. (При преброяването през 2020 г. те са били 132 742, а използваната земя 45,6 млн. дка.) За съжаление, в последните години земеделското министерство не съобщава каква е средната площ на стопанство у нас, но според преброяването преди 5 години тя е около 360 декара, със забележката, че 64,5% от земеделските стопанства обработват под 50 декара земя. Стойността на произведената селскостопанска продукция в България през 2023 г. е 10,55 млрд. лв. (5,4 мрлд. евро) и е със спад от 18,3% спрямо 2022 г. заради по-ниски цени и по-малки обеми на реколтите. В общата стойност на ЕС за 2023 г., страната ни участва с 1%.
Гърция
За Гърция Комисията определя минимален бюджет през следващата ОСП в размер на 14,64 млрд. евро. В южната съседка 723 101 стопанства обработват 34,78 млн. декара земя. Както се вижда, земята е по-малко, но пък стопанствата са над 10 пъти повече от българските. Средната площ на една ферма е 70 дка. При 73% от стопанствата площите са под 50 дка. През 2023 г. стойността на произведената селскостопанска продукция е около 9,3 млрд. евро и е със 17% под резултата от 2022 г. Гърция заема 2,7% от общата стойност на селскостопанската продукция в ЕС през 2023 г.
Румъния
За 7-те години в следващия програмен период Румъния ще получи от Европейската комисия 16,6 млрд. евро. В северната ни съседка използваната земеделска земя е 125,5 млн. декара, а броят на стопанствата е 2 859 000. От тях 2 834 000 не са юридически лица, а са земеделски производители, по данни от 2023 г. Средната площ на стопанство в страната е към 44 дка, като при физическите лица тя е 27 дка, а при юридическите е 1 905 дка. През посочената година стойността на румънската продукция е 16,6 млрд. евро и съставлява 4,1% от общоевропейската. Интересно е, че в същата година, в която Гългария и Гърция отчитат спадове, стойността на румънското селскостопанско производство е с ръст от 17% спрямо предходната година.
Франция
Най-големият производител на селскостопанска продукция в Европейския съюз – Франция, ще получи през 2028-2034 г. 50,94 млрд. евро. През 2023 г. в страната има 350 000 стопанства (по национални данни те са 456 000). Използвана земя е около 270 млн. декара, а средната площ на стопанство е 614 дка. По данни от 2020 г. делът на стопанствата със земя под 50 дка е 24% (докато в ЕС 66% от фермите са с площ под 50 дка). През 2023 г. стойността на продукцията във Франция е към 87 млрд. евро (по други данни е 95 млрд. евро), с което участва в общата селскостопанска стойност на ЕС със 17-18%.
Така че, ако се сравняваме с Гърция, ние ще получим 2,4 пъти по-малък бюджет, най-вече заради това, че стопанствата в Гърция са над 10 пъти повече от броя на българските, нищо, че имаме по-голяма земеделска площ. Да не забравяме, че намерението на Европейската комисия е след 2027 г. да намалява с 25% субсидиите за компании, които получават между 20 000 и 50 000 евро годишно; с 50% за компании, които получават между 50 000 и 75 000 евро годишно; със 75% за тези, които получават повече от 75 000 евро годишно, а за субсидии над 100 000 евро не се полага нищо. Това означава, че в огромната си част гръцките фермери ще получат в пълен обем субсидиите си, защото са с малки стопанства, а преразпределителното им плащане може би ще бъде увеличено.
